Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.В, подадена чрез пълномощника адв.. Г, против решение № 155 от 16. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 2457/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Р.В против акт за установяване на задължения по декларация № 418/17. 05. 2019 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при община П., потвърден с решение № 33/01. 08. 2019 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община П..

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като задълженията, установени в тежест на Р.В, са въз основа на декларация, подадена от трето лице. Поддържа становището, че конструкцията на сградата не е променяна и се касае за сграда „масивна с частични стоманобетонови елементи“ с код „М1“, като посочва, че административният орган, възприемайки код „M3“ за конструкцията на сградата, незаконосъобразно е установил размера на публичните задължения. Искането от съда е за отмяна на оспореното съдебно решение и за изменение на обжалвания акт, като определи задълженията на база действителния код на конструкцията на сградата - „М1“ - и съобразно приетото заключение на вещото лице Генова. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът – директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община П., чрез юрк.. Я, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба...