Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д.А против Решение № 123/15. 01. 2020г., постановено по адм. дело № 2179/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-15-169/19. 06. 2019г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-292/11. 04. 2019г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото административно решение и преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществена от юрисконсулт защита.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по...