Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Д.Н, чрез процесуалния му представител адв.З.Д срещу решение № 208 от 23. 04. 2019 г. на Административен съд – В. Т. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-РД/5250 от 14. 12. 2017 г. на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с която му е отказано финансиране по повод кандидастване за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за програмен период 2014-2020 г.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба – изп. директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт З.З със становище. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 03-РД/5250 от 14. 12. 2017 г. на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". Издадена е на основание чл. 39, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за програмен период 2014-2020 г. С нея по повод заявление с ИД № 04/04/1/0/01344 и УИН 226201 на Д.Н от 05. 12. 2016 г. е отказано финансиране по проект № 04/04/1/0/01344 на стойност 742 256. 35 лв. за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за програмен период 2014-2020 г., прием 2016 г. Със заповед № 09-755 от 04. 10. 2016 г. на министъра на земеделието и храните е определен краен срок за приемане на заявленията по посочената подмярка и е определен и бюджета на същия в размер на 237 милиона евро или 463 524 600. 00 лв. По приема са приети общо 3 165 заявления, като заявената по тях субсидия е за 1 497 406 525. 03 лв., който размер надхвърля наличния бюджет по посочената подмярка. По тези съображения е приложена процедура за обработка в ограничен бюджет.
В мотивите на обжалваното решение това е посочено, както и подробно е изложена фактическата обстановка във връзка с развилото се административно производство. Извършена е предварителна оценка на всички заявления по критериите за подбор, определени от Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и предвидени в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 1 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г., като те са класирани в нисходящ ред по брой точки. След анализ на тези обработени заявления е установено наличие на бюджет за договориране на проекти с 56 точки на ранкинг. За тези с ранкинг 55 точки е бил налице частично разполагаем бюджет. По повод на предварителната оценка е издадена докладна записка от 12. 12. 2017 г., като приложение № 9 към нея представлява списък на заявленията за подпомагане получили 52 и по-малко точки на етап предварителен ранкинг, като за Д.Н, посочен под № 115 е записано, че получава 51 точки по проектното си предложение, т. е. следва да получи пълен отказ.
В мотивите си съдът подробно е посочил и обсъдил съдържанието на процесното заявление и на приложените към него документи, таблици, банкова сметка, декларации, рег. карта, удостоверения от НАП, решение за преценка на необходимост от ОВОС, становище на гл. архитект, заснемане на обекта и пр. По делото не е имало спор относно редовността на същото, подаването му в срок, извършването на документална проверка и проверка на място, съгласно контролни листове, изготвени в тяхно изпълнение след приемането му, както и по повод фактите по изпращането му за произнасяне. При съобразяване с извършената предварителна оценка, съгласно чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. и дадената такава в размер на 51 точки за проектното предложение на стойност 742 256. 35 лв. е постановена оспорената заповед.
В мотивите на акта си съдът е обсъдил събраните в производството пред него доказателствени средства, а именно съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза, със заключения, основно, повторно и допълнително.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, възприема направените изводи от първоинстанционния съд. От правна страна съдът е обсъдил приложението от административния орган разпоредби, като е направил извод за материалната законосъобразност на издадения административен акт, липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и спазване на целта на закона. Подробно е обсъдил и възраженията в първоинстанционната жалба, като първото е относно неспазването на изискванията за форма на административният акт. Същият е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г., а именно изп. директор на ДФ "Земеделие", което е в съответствие и с чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП). Правилна е преценката му за изпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за наличието на фактически и правни основания в административния акт и конкретно по повод фактическото съдържание на акта, установими и от съдържанието на документи, съдържащи се в административната преписка към акта, и приложимостта на ТР № 16 от 31. 03. 1975 г. на ОСГК на ВС.
При формирането на преценката за материалната законосъобразност на акта съдът се е позовал на чл. 4 и чл. 5 от нея, в които разпоредби изрично е уредено, че се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство и конкретно са изредени в т. 1 до т. 7 способите за това, като се посочват и субектите за подпомагане. За да се обоснове е отграничил от фактическа страна установеното, че чрез заявеното предложение заявителят претендира 58 броя точки, дадена е оценка с общо 51 броя точки, като разликата между исканото и установено в административното производство в размер на 7 броя точки е резултат на прилагането на критерия за подбор по т. 9.1 "Проекти с инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда и/или инвестиции, осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите в ЕС", с оглед на чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. С. П № 8 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. единственият действащ стандарт на ЕС, за който процесното предложение би могло да получи приоритет по този критерий, е стандартът за привеждане на стопанството с изискванията за сурово краве мляко "Преходен период за въвеждане на стандарти за качеството на сурово мляко", уреден в Наредба № 4/2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти. Приоритетът по този критерий се предоставя в частта инвестиции за постигане съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС, само за проекти с такива инвестиции, представени от стопанства за производство на сурово краве мляко, които попадат в обхвата на посочената Наредба № 4/2008 г.
За да се обоснове, съдът се е позовал на експертните заключения по посочените експертизи, които кредитира, според които заявителят не отговаря на спорния критерии, понеже представеният проект не предвижда производство, съхранение и транспортиране на сурово краве мляко, обстоятелство установено и в представените доказателства към административната преписка и преди всичко от съдържанието на същия. В "Производствената програма" на проекта е посочено производство по 8 000 литра овче мляко и по 10 бр. малачета за месо за всяка от десетте години, поради което не са изпълнени изискванията съгласно посоченото Приложение № 8 към датата на кандидатстване - 05. 12. 2016 г. Тук е и първото касационно възражение относно неправилното ограничаване със становище на МЗХГ от 01. 09. 2015 г. на Наредба № 4/2008 г.(стр. 83), която наредба е приложима за всички млечни продукти, а не само за "сурово краве мляко" според жалбоподателя. То е неоснователно, понеже когато се претендира точки за съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС се имат предвид действащи такива стандарти. В Приложение 8 към чл. 32, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. е посочено "Списък на стандартите на ЕС, за постигането на които се предоставя финансова помощ", а именно преходен период за въвеждане на стандарти за качеството на сурово мляко приложим в съответствие с Наредба № 4/2008 г. Това изискване е посочено в приложение към Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и в текста на подмярка 4. 1, одобрени от ЕК. Така на практика не може да бъде присъден приоритет от Разплащателната агенция ДФ "Земеделие", който като разход е недопустим, поради направеното уточнение в посоченото приложение. Второто възражение е относно непроизнасянето от страна на съда и несъобразяването от административния орган на обстоятелствата, свързани с установяване на недостатъчен бюджет за финансиране, което според жалбоподателя "може да се направи след разглеждане на всички подадени заявления за подпомагане и тези по отношение на които са издадени заповеди за пълно или частично одобрение, и те да са сключили договори в определен срок, и след изтичането на сроковете за сключване на всички договори за пълно или частично одобрение". То е неоснователно, което сочи и установеното от експерта по съдебно-икономическата експертиза (стр. 140). То е, че по повод на обсъжданата подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4. "Инвестиции в материални запаси", прием 2016 г., след анализ на обработени заявления, подготвени заповеди за одобрение в 100 % от бюджета на приема, изготвени договори, кандидати оттеглили документите си, отказани заявления, спрени от обработка заявления, заповеди попадащи в 100 % от бюджета, такива извън 130 % от бюджета, отчитане на заявления в диапазон от 55 до 53 точки и след допълнително отпуснат бюджет в размер на 72 000 000 евро, по посочената подмярка към обсъжданата мярка попадат одобрени проекти, които са оценени с най-малко 53 точки. Този анализ се основава на нормативно уредените в чл. 41, ал. 2 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. ред и условия за подпомагане, респ. за класиране на заявленията, който се явява спазен. Макар и уреден с подзаконов нормативен акт, какъвто се явява наредбата, този ред и условия за подпомагане в рамките на утвърдения бюждет, се явяват спазени, а преценката за друг ред и механизъм на оценяване и класиране е извън предмета на спора. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, чл. 37 от ЗЗП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208 от 23. 04. 2019 г. на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Д.Н да заплати на ДФ "Земеделие" сумата 100. 00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.