№ 125

[населено място], 07.05.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1964 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е молба вх. № 12221/08.07.2024г. от С. Т., гражданка на Р. Е. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на решение № 164 от 15.02.2024г. по гр. д. № 1845/2023г. на Окръжен съд - Бургас. С решението молителката - ответница в производството е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от общо 40 883. 75 евро, дължими главница, лихви, неустойки и разноски по Договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот, сключен на 14.05.2008г., със законната лихва за забава върху главницата (24 408. 50 евро) от 02.10.2022г. до окончателното плащане.

Според изложеното в молбата за отмяна С. Т. е била лишена от възможност да участва в делото, първоначално образувано пред Районен съд - Бургас, а в последствие изпратено на Окръжен съд – Бургас по подсъдност. Не й е била дадена възможност да се защити срещу предявените искове и по този начин е било засегнато правилното протичане на съдебния процес. По делото молителката е получила документи не на естонски, а на руски език, който не владее, и на 11.06.2023г. е изпратила до Окръжен съд – Харю формуляр за отказ Л съгласно Регламент (ЕС) № 2020/1784. От този съд на българския съд е бил изпратен формуляр К. Въпреки това впоследствие не е получила документи на естонски език. С нея не е била осъществена каквато и да е връзка. Българският съд е разполагал с всички нейни контакти (пощенски и електронни). Било е прието, че е била уведомена по реда на чл. 40, ал. 2 от ГПК. Загубила е делото, без да е имала представа, че съдебният процес се е състоял. За решението на Окръжен съд – Бургас молителката узнала през април 2024г., след като на 17.04.2024г. от този съд е бил издаден изпълнителен лист. На 03.07.2024г. са й били доставени изпълнителният лист и покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител.

В хода на настоящото производство молителката е отправила искане на основание Регламент (ЕС) 1215/2012 исковете да бъдат разгледани от съд в държавата – членка по нейното местоживеене – Р. Е.

Насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва молбата като недопустима и неоснователна. На молителката са връчени преписи от исковата молба с приложенията при условия на отказ. Правилно е била приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК. Молителката е отказала да получи документите на основание „използвания“ език, но добре владее руски. Това се установява от сключените на този език договор за кредит в двуезичен вариант (български и руски) и договор за продажба на недвижимия имот, предмет на ипотеката, при сключването на който е присъствал преводач на руски език. Била е предупредена за последиците по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от ГПК. Изпратено е също съобщение на регистрирания по Закона за регистър БУЛСАСТ адрес.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното:

Подадената молба за отмяна е редовна и допустима, съгласно изричното произнасяне на съдебния състав с определение № 2456 от 25.0.2024г.

По същество молбата е основателна.

Производството по делото (гр. д. № 1569/2022г. на Окръжен съд – Бургас) е било образувано въз основа на искова молба от 23.09.2022г. на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу С. Т. за заплащане на суми (главница, лихви, неустойки и разноски) по Договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот, сключен на 14.05.2008г. Договорът за кредит, касаещ закупуването на имот в [населено място], е бил съставен на български и руски език, а при изготвянето на нотариалния акт за покупко-продажба на имота (№ 29, том VІ, рег. № 4019, дело № 993/2008г., вх. рег. № 3281 от 17.05.2008г., акт № 28, том ХІІІ, дело 2904/2008г.) е участвал преводач на руски език. В исковата молба е било посочено, че ответницата е гражданин на Р. Е. и има адрес в тази държава (Ъйсмяе тее 60-61, Талин, обл. Харю).

С определение от 26.09.2022г. на Окръжен съд – Бургас производството е било прекратено и делото – изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас.

В образуваното гр. д. № 6733/2022г. от районния съд са били предприети действия по връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответницата (чл. 131 от ГПК). Първоначално книжата са били изпратени на допълнително уточнен от ищеца адрес в [населено място] (адреса на закупения недвижим имот – [населено място],[жк], ет. 5, ап. В72). Получени са били от управител на комплекс „Пасифик“ със задължение да бъдат предадени на С. Т.. Като е приел, че лицето не попада сред лицата, посочени в чл. 46, ал. 2 от ГПК, които могат да получат съобщението, съдът е разпоредил ново връчване. За новото връчване също е било счетено, че е нередовно и връчването на книжата, с превод на руски език, е било извършено по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламенти на Съвета от 25.11.2020 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“), на посочени адрес на ответницата в Естония. В този смисъл е било разпореждане от 19.04.2023г. на първоинстанционния съд.

Поради това, че документите не са придружени с превод на естонски, а на руски език, на 11.06.2023г. ответницата е изпратила до Окръжен съд – Харю формуляр за отказ Л. С оглед на този отказ да бъдат получени документите са били оформените книжа и от съда в Естония, получени от българския съд. В изготвения формуляр К от 30.06.2023г. (т. 3 отказ на документа, съгласно чл. 12, параграф 4 от Регламент 2020/1784) е било посочено, че адресатът е отказал да приеме документите на основание използвания език с дата на отказа 11.06.2023г. Удостоверено е било информирането на адресата в съответствие с изискването на чл. 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2020/1784.

С разпореждане № 7073 от 03.07.2023г. на Районен съд – Бургас е било разпоредено книжата по делото да се приложат като редовно връчени на 11.06.2023г. на основание чл. 44, ал. 1 от ГПК – при условията на отказ. След изтичането на едномесечен срок за отговор по чл. 131 от ГПК е било постановено определение по чл. 140 от ГПК.

Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023г. Призовки или съобщения на ответницата не са били изпращани, а в заседанието е било прието, че тя е редовно призована на основание чл. 40, ал. 2 от ГПК (като лице, което живее в чужбина, и не е посочило съдебен адресат). В заседанието са били приети писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Ищецът е направил изменение на исковете (увеличил е техният размер), при което след заплащане на дължимата държавна такса с определение от 16.10.2023г. производството по делото е било прекратено и делото е било изпратено на Окръжен съд – Бургас по компетентност.

По следващото образувано гр. д. № 1845/2023г. съставът на Окръжен съд – Бургас е насрочил открито съдебно заседание на 14.12.2023г., на което отново е било прието редовно призоваване на ответницата по реда на чл. 40, ал. 2 от ГПК. Това е било и при следващото открито съдебно заседание на 25.01.2024г., когато е било изслушано допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В това заседание делото е било обявено за решаване.

С решение № 164 от 15.02.2024г. по гр. д. № 1845/2023г. на Окръжен съд - Бургас ответницата е била осъдена да заплати на банката сума от общо 40 883. 75 евро, дължими главница, лихви, неустойки и разноски по договора за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот, със законната лихва за забава върху главницата (24 408. 50 евро) от 02.10.2022г. до окончателното плащане. За решението е било прието, че е редовно връчено по реда на чл. 40, ал. 2 от ГПК, считано от 07.03.2024г.

При тези установени обстоятелства, основателни са твърденията на С. Т., че вследствие на нарушаване на правилата за връчване на съдебни книжа е била лишена от възможност да участва в производството по делото, по което е било постановено осъдителното съдебно решение на Окръжен съд – Бургас. Налице е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ГПК - страната е била лишена от възможност да участва в разглеждане на делото поради нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството (чл. 8 от ГПК).

В нарушение на тези правила в процедурата по чл. 131 от ГПК съставът на Районен съд – Бургас е приел, че книжата по делото (исковата молба на банката с приложенията) следва да се приложат като редовно връчени на основание чл. 44, ал. 1 от ГПК – при условията на отказ. Разпореждане № 7073 от 03.07.2023г. по гр. д. № 6733/2022г. на Районен съд – Бургас е в противоречие с Регламент (ЕС) № 2020/1784, установяващ правила относно предаването и връчването на съдебни документи между държавите – членки по граждански и търговски дела.

С. Т. е отказала да приеме съобщението (исковата молба с приложенията към нея) на основание използвания език на документите, придружени с превод не на естонски, а на руски език, след като е била информирана писмено в съответствие с чл. 12, параграф 2 от Регламент № (ЕС) 2020/1784, че може да откаже да приеме документите, ако те не са съставени на или придружени от превод на език, който разбира или на официалния език, или на един от официалните езици на мястото на връчването - Естония. При тези обстоятелства съставът на Районен съд – Бургас е дължал изрично произнасяне (след проверка) относно това дали отказът да се получат книжата е основателен при съобразяване на всички обстоятелства и доказателства по делото. Между страните е спорно дали С. Т. владее руски език. Тя отрича това обстоятелство, а „Първа инвестиционна банка“ АД се позовава на това, че договорът за кредит е в двуезичен вариант (български и руски) и че при покупката на недвижимия имот е бил ползван преводач от руски език.

При възприемане, че отказът е неоснователен, ответницата е следвало да бъде уведомена за това по идентичен начин - по реда на Регламент (ЕС) № 2020/1784. Едва след уведомяването й, че отказът да се приемат книжата е неоснователен и че ще бъде прието, че връчването им е редовно, е можело да се приложи разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК, съответно да се приеме, че тече срокът по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба.

Даденото от настоящия съдебен състав тълкуване съответства на Регламент (ЕС) № 2020/1784 и практиката на Съда на Европейския съюз.

Съгласно съображение 26 от Регламент (ЕС) № 2020/1784, ако адресатът е отказал да приеме документа и съдът или органът, сезиран със съдебното производство решава след проверка, че отказът е неоснователен, този съд или орган следва да намери подходящ начин да информира адресата на това решение в съответствие с националното право; за да провери дали отказът е бил основателен, съдът или органът следва да вземе предвид всички относими данни, които се съдържат в делото, за определяне на езиковите умения адресата.

Според практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на предходно действалите Регламент (ЕО) № 1348/2000 и Регламент (ЕО) № 1393/2007, но изцяло приложима и при тълкуването на действащия Регламент (ЕС) № 2020/1784, националният съд, пред който е образувано производството по делото, е компетентен да провери дали отказът да се получат документите е основателен. При тази проверка се преценява целта за ефикасност и бързина на връчването с оглед интереса на ищеца спрямо тази за ефективно право на защита на адресата – ответник. Трябва да бъде гарантирано, че адресатът на документа действително го получава, но и че е в състояние да знае и разбира ефективно и напълно значението и обхвата на предявения срещу него иск, за да може ефективно да упражни правото си в държавата – членка на предаването (решение по дело Alpha Bank Cyprus (С-519/13), ECLI:EU:C:2015:603, т. 32, 42, 43). Самият регламент не предвижда какви последици трябва да се извлекат от необоснования отказ да се получи документът. При липса на разпоредби от правото на ЕС, националната правна система на държавите – членки е тази, която определя подробните процесуални правила, уреждащи искове, предназначени да защитят правата, които частноправните субекти черпят от прякото действие на правото на Европейския съюз. Тези правила не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат правата, произтичащи от вътрешното право (принцип на еквивалентност) и не могат да правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на ЕС (принцип на ефективност). В този смисъл са решение по дело Leffler (С-443/03), ECLI:EU:C:2005:665, определение по дело Alta Realitat SL (С-384/14), ECLI:EU:C:2016:316 и др.

Освен че неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК, неправилно от съставите на Районен съд – Бургас и Окръжен съд – Бургас в хода на делото е била прилагана разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ГПК относно връчването на останалите съобщения и призовки до ответницата. Поради фингирането на такова връчване ответницата също е била лишена от възможност да участва в производството. Относно всяко едно от връчванията е бил приложим Регламент (ЕС) № 2020/1784. Когато лицето, на което трябва да се връчи съдебен документ, пребивава в чужбина, връчването на този документ по принцип попада в приложното поле на регламента и трябва да бъде извършено чрез средствата, въведени в него. Връчванията на съдебни документи между държавите членки излиза извън приложното поле на регламента само в случаите, когато не е известно местоживеенето или обичайното местопребиваване на получателя или когато той е посочил упълномощен представител в държавата, в която се провежда съдебното производство (решение по дело Alder (С-325/11), ECLI:EU:C:2012:824). В този смисъл е и практиката на ВКС (решение № 38 от 01.07.2019г. по т. д. № 55/2019г. на ВКС, ТК, І т. о.). За неприложима в тези случаи е приета разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ГПК, съответно аналогичната разпоредба на чл. 33 от КМЧП, изискваща страна с известен адрес в чужбина да посочва съдебен адрес (адресат) в България, като при неизпълнение призовките и другите книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Съобразимо е ефективното право на защита на адресата – ответник.

При възприемане, че ответницата владее руски език, връчването на книжата е можело да бъде на този език, а евентуален отказ от получаването им се приеме за отказ по чл. 44, ал. 1 от ГПК, щом тя е предупредена за тази последица и при възможност редовността на връчването да бъде проверена по реда на инстанционния контрол. Ищецът не трябва да понася неблагоприятните последици от отказ да се приеме непреведен документ, който единствено цели да забави делото и явно представлява злоупотреба, когато се установи, че адресатът разбира езика, на който е написан документът (решение по дело Leffler (С-443/03), ECLI:EU:C:2005:665, т. 52).

По изложените съображения и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК решението на Окръжен съд – Бургас следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на този съд от момента на дължимото произнасяне относно удостоверения във формуляр К от 30.06.2023г. отказ на адресата С. Т. да приеме документите (препис от исковата молба на банката с приложенията в с превод на руски език) на основание използвания език с дата на отказа 11.06.2023г.

Съдебният състав дължи произнасяне и по направеното в настоящото производство възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа и реши делото съгласно Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Воден от горното съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК влязлото в сила решение № 164 от 15.02.2024г. по гр. д. № 1845/2023г. на Окръжен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас от момента на дължимото произнасяне относно удостоверения във формуляр К от 30.06.2023г. отказ на ответницата С. Т. да приеме документите (искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД с приложенията с превод на руски език) на основание използвания език с дата на отказа 11.06.2023г. по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламенти на Съвета от 25.11.2020 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.