Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Регионална здравна инспекция (РЗИ) Ловеч, чрез процесуалния й представител адв. И.К, срещу Решение № 72 от 23. 05. 2019 г., постановено по адм. дело № 74/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч с доводи за неговата неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу инспекцията иск, при евентуалност да бъде намален размера на претендираното обезщетение в справедлив размер.
Ответникът, „РАЙ” ООД, ЕИК: 817025188, гр. С., представлявано от управител Д.И, чрез процесуалния си представител адв. В.П, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Ловеч е уважил предявения от „РАЙ” ООД против РЗИ - Ловеч иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, както и акцесорния иск за лихва върху сумата от 700 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 11. 02. 2019 г., до окончателното й изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Л., с което на Д.И, в качеството й на управител на „РАЙ” ООД, е наложено административно наказание – глоба. За осъществената в производството пред Районен съд Троян адвокатска защита Илиева е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер от 700 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 29). От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника в претендирания размер, както е основателна и претенцията за лихва. Съдът е уважил и своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото производство. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция.
Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност.
Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер.
Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцата в качеството й на управител на „РАЙ“ ООД е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност.
В настоящия случай е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Троян е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.
От доказателствата по делото безспорно е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В това производство са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. В настоящият случай размерът на заплатената адвокатска защита, съответства на договореното и платено в производствата по оспорване на административния акт. В съответствие със закона е изводът, че възнаграждението е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, с оглед обема на извършената работа. Доказана е реално причинена вреда в претендирания размер от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Т. Р. № 1 от 15. 03. 2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г.
Правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така както е предявен – от датата на завеждане на исковата молба (Тълкувателно решение № 2/22. 04. 2005 г., по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС).
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответника за присъждане на разноски в настоящото производство е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените писмени доказателства: Договор за правна защита и съдействие от 17. 06. 2019 г. (л. 14) и списък на разноските (л. 27) в размер на 800 (осемстотин) лева. Ответната страна не е възразила по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72 от 23. 05. 2019 г., постановено по адм. дело № 74/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Ловеч, с адрес: гр. Л., ул. „С. С” № 27 А, ДА ЗАПЛАТИ НА „РАЙ” ООД, ЕИК: 817025188, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. П” № 18, представлявано от управителя Д.И, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.