Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от главен специалист в Дирекция „Гражданска регистрация на населението“ при О. Б срещу Решение № 971 от 27. 05. 2019 г., постановено по адм. дело № 3375/2018 г. от Административен съд Бургас с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване на съдебния акт, като недопустимо, алтернативно отм. яната му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Н. Карамехмед, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, относно оплакването за недопустимост на съдебния акт, по следните съображения:

Предмет на проверка за законосъобразност пред решаващия съд е акт за извършване на адресна регистрация от 09. 11. 2018 г., с който длъжностното лице от О. Б е извършило промяна на постоянния адрес на Б. К., [ЕГН], по заявление, подадено от майката на детето – С. Карамехмед.

Актът е обжалван от бащата – Н. Карамехмед с жалба, заведена в деловодството на АС – Бургас на 18. 12. 2018 г.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил обжалвания акт и е осъдил О. Б да заплати на жалбоподателя понесените по делото разноски в размер на 30 лв.

На настоящия съд е служебно известно, че по друга жалба – подадена от Н. Карамехмед през м. октомври 2018 г. срещу същия ответник, на същото основание, със същото искане и пред същия съд е образувано адм. дело...