Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби.

1. Първата касационна жалба е на О. П срещу Решение №356 от 10. 08. 2018 г. на Административен съд – В. Т по административно дело №423/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. П срещу решение от 30. 05. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г., с което на О. П, за нередност за нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП); чл. 100, ал. 1 ЗОП; чл. 107, т. 1 ЗОП и чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗОП, е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договори със "Запрянови – 03“ ЕООД и ДЗЗД „Аква билд Плевен".

Касационният жалбоподател – О. П, счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва решението, в частта му, с която са потвърдени констатираните от органа нарушения на чл. 59, ал. 2 ЗОП и на чл. 107, т. 1 ЗОП.

По първото нарушение за наличие на ограничително изискване към проектантите по отношение на образователно-квалификационната степен, касаторът сочи, че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, доколкото условието за „магистър” към екипа от проектантите е съобразено със сложността и стойността на поръчката и доколкото същото се явява в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 7 от ЗКАИИП (ЗАКОН ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ) (ЗКАИИП), т. е. не противоречи на конкретна правна норма и е съобразено с дефиницията за „професионална компетентност”, разписана в §2, т. 41 ДР на ЗОП. Счита, че не е налице доказана от органа реална или хипотетична вреда на средства от ЕСИФ, т. е. няма реално финансово отражение.

По отношение...