Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 7180/12. 08. 2019 г. от О. К, чрез адв. В. В. за допълване на решение № 36 от 26. 07. 2019 г. по гр. д. № 887/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителя му разноски по делото за касационната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощник К. Й. К. – Областен управител на област с административен център – гр. Добрич, в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и че по делото не са налице доказателства за действителното им заплащане по това дело. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност по делото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:

С решение № 36 от 26. 07. 2019 г. по гр. д. № 887/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е оставено в сила решение № 166 от 20. 11. 2017 г. по гр. д. № 284/2017 г. на Апелативен съд – Варна. С него е потвърдено решение № 114 от 03. 05. 2017 г. по гр. д. № 593/2015 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е уважен предявеният от О. К против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск за собственост, като е признато за установено, че поземлен имот с идентификатор. ... с площ 1 880 кв. м и поземлен имот с идентификатор. ... с площ 7 400 кв. м по кадастралната карта на [населено място] не са държавна собственост. С това решение съдът не се е произнесъл по заявеното, както с отговора на касационната жалба, така и с представените писмени бележки искане на ответника О. К за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.

Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Видно от данните по делото, молителят О. К е подала отговор на касационната жалба, изготвена от адв. В. В. В., към който е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 15. 01. 2018 г. и банково извлечение за плащането по него. От това доказателство се установява, че за изготвяне на отговор на касационната жалба пред ВКС в производството по чл. 288 ГПК, страната е договорила и молителя е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 2930 /две хиляди деветстотин и тридесет/ лв. За оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство, след допускане на касационно обжалване в производството по чл. 290 ГПК, страната е договорила и молителя е заплатил на адвоката възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000 /хиляда/ лв., за което е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 28. 12. 2018 г. и приложен списък по чл. 80 ГПК за общо платените разноски и в двете производство. Както в писмения отговор, така и в проведеното съдебно заседание на 19. 03. 2019 г., изрично е направено искане за присъждане на тези разноски.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 82 и л. 113/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорите са редовни, представени са пълномощни, в които е посочено изрично: „ за изготвяне и депозиране на касационна жалба – отговор по гр. д. № 284/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна пред ВКС“ и банково извлечение за плащане от 09. 02. 2019 г. от която е видно, че са договореното възнаграждение е изплатено изцяло, и „ за процесуално представителство пред ВКС по гражданското дело“ заедно със списък на разноските по чл. 80 ГПК в общ размер на дължимите разноски. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност на действително направените разноски и на ответникът по касационната жалба се следват сторените разноски.

Наведеното с отговора на молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за изготвен от пълномощника отговор на касационната жалба и за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство и представяне на писмени бележки в откритото съдебна заседание на 19. 03. 2019 г., са съобразени с цената на иска- 118 761 лв. Както отговорът, така и писмените бележки са подробно мотивирани. С оглед предметът на спора за собственост/, включващ множество факти, осъществени в продължителен период от време, и редица правни доводи, свързани с тях, не може да се приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и заплатеният от ответника адвокатски хонорар в общ размер на 3930 лв. за касационното производство не се явява прекомерен.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА решение № 36 от 26. 07. 2019 г. по гр. д. № 887/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., като ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощник К. Й. К. – Областен управител на област с административен център – гр. Добрич да заплати на от О. К разноски за адвокатска защита и процесуално представителство пред ВКС в размер на 3 930 /три хиляди деветстотин и тридесет/ лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: