Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК, образувано по искане на районен съд-Шумен за промяна в местната подсъдност на образувано по описа на съда НЧХД № 944/2013 г.

Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на направеното искане.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Наказателното дело като НЧХД № 944/2013 г. е образувано пред районен съд-Шумен по тъжба на А. Ф. И. срещу Н. Ф. Н. и Ф. Н. Ф., двамата от [населено място], област Шумен, за престъпления по чл. 206 ал. 1 от НК. Съдията-докладчик е преценил, че едното деяние е извършено в района на районен съд-Шумен, а второто – този на районен съд-Нови пазар, където е посочен адресът на двамата подсъдими, а и е предположил – този на потенциалните свидетели по делото (макар в тази му част съдебният акт да е доста объркан), поради което производството по делото е прекратено и е изпратено на ВКС за промяна на местната му подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК, с доводи по целесъобразност.

ВКС намира, че искането е неоснователно. И това е така не само защото не са налице условията на чл. 43, т. 1 от НПК за пренасяне на делото в посочения от съдията-докладчик съд, а защото той не е изпълнил задълженията си по чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с правомощието му по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно: дали обстоятелствата, описани в тъжбата, сочат на престъпление (което, като деяние, следва да бъде отграничено по време, място и начин на извършване, обстоятелства, от които да се извлекат изводи за изискуемата се форма на вина у обвиненото с тъжбата лице), а с оглед времето на осъществяване на инкриминираните деяния и „качеството” на подсъдимите - първият като „бивш съпруг”, а вторият - като „роднина по съребрена линия до втора степен” (или по сватовство?) въобще позволяват срещу единия и/или двамата разглеждане на делото по посочения в чл. 218в, т. 2 от НПК и извън преклузивния по чл. 81, ал. 3 от НПК ред и срок. Обстоятелството, че прокуратурата е изразила някакво становище относно провеждането на наказателно производство по общия ред не ангажира съда, особено когато описаните в тъжбата обстоятелства сочат на спор между страните, разрешим по гражданскоправен ред. Всичко това са въпроси, които не могат да бъдат разисквани в настоящето производство, но ВКС намира, че съдията-докладчик твърде фриволно е приел да ангажира касационната инстанция за разрешаване на проблемите по делото, които очевидно не е забелязал.

По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

искането на съдията-докладчик от районен съд-Шумен за промяна на основание чл. 43, т. 1 от НПК местната подсъдност на прекратеното с определение № 295 от 22. 07. 2013 г. по описа на съда НЧХД № 944/2013 г. и като го отменя,

ВРЪЩА делото на същия съд за провеждане на процедурата по раздел І на Глава 19 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: