Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н.Р, подадена чрез адв.. С, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 4426/ 29. 06. 2018 г. по адм. дело № 1311/ 2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), в неговата отхвърлителна част.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие на материално правни разпоредби. Счита, че определеният от АССГ размер е силно занижен, като противоречи на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД).
Моли да се отмени решението в неговата отхвърлителна част и да се уважи изцяло претенцията до размера от 3000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24. 05. 2018г., като основателна и доказана.
По делото е постъпила и касационна жалба от Столична община (СО) чрез ст. юрисконсулт Р. Класса, насочена срещу Решение № 4426/ 29. 06. 2018 г. по адм. дело № 1311/ 2018 г. на Административен съд - София - град в частта, в която същата е осъдена да заплати сумата от 1000 лв.
В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК.
Моли решението в обжалваната част да бъде изменено, като се намали присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира и разноски по делото.
Касационният жалбоподател - Н.Р в писмен отговор, подаден, чрез адвокат В.С счита касационната жалба на Столична община за недопустима и неоснователна. Претендира разноски, съобразно представения списък.
В открито съдебно заседание моли да се уважи неговата касационна жалба, като основателна. Счита, че в частта, в която е отхвърлена претенцията над 1000 лв. до 3000лв, решението противоречи на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетението не е достатъчно за претърпените неимуществени вреди. Сочи, че съдът не е отчел в достатъчна степен актовете на администрацията, продължилото бездействие и непроизнасяне по молбите, като е отчел само наказателното постановление, което е отменено.
Касационният жалбоподател - Столична община, в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Димитрова моли да се остави без уважение касационната жалба на Н.Р, като неоснователна и недоказана. На следващо място моли за уважаване на касационната жалба на Столична община, като иска отмяна или изменение на Решение № 4426/ 29. 06. 2018 г. по адм. дело № 1311/ 2018 г. на Административен съд - София - град в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и обосновано и липсват основания за неговата отмяна.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Неоснователни са твърденията на касатора Н.Р за недопустимост на касационната жалба на Столична община. С Писмо 13. 04. 2020г. на кмета на Столична община се заявява, че се поддържа подадената касационна жалба и се посочва, че същата е подадена от надлежно упълномощен юрист. При нередовност на оспорването, поправената по реда на чл. 213 б АПК, жалба се смята за редовна от деня на нейното подаване - чл. 158, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АК. Необходимата представителна власт в касационното производство за СО е надлежно удостоверена и са налице валидни извършени процесуални действия - чл. 101, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК, чл. 213, т. 2 АПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ.
Административният съд е бил сезиран с искова молба вх.№ 3593/ 05. 02. 18г. на Н.Р против С. О, за осъждане на ответника на осн. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ да му заплати следното:
1. Сума в размер на 308 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди - разноски за платено по Договор за правна защита и съдействие № 194309/ 30. 06. 16г. адвокатско възнаграждение по НАХД № 16871/ 2016г. по описа на СРС в размер на 300лв и 8 лева за платен препис от Решение № 87799/10. 04. 17г на СРС, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на решението на СРС /24. 05. 17г./ до окончателното изплащане на сумата и
2. Сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от извършени от ответника незаконосъобразни действия - съставяне на КП и АУАН по Преписка № 15-02-426/ 30. 12. 15г; съставянето на КП и АУАН по преписка № СОА16-РД11-2670/ 16г; действията на администрацията на район „Красно село“ и СО във връзка с тях, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на решението на СРС/ 24. 05. 17г./ до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното решение административният съд е ОСЪДИЛ С. О да заплати Н.Р сумата от 1000 лв /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, произтекли от отмененото по съдебен ред, като незаконосъобразно НП № СОА16-РД11-2670/ 15. 06. 16г от Зам. Кмета на СО, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 05. 02. 18г, до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛИЛ иска, в останалата му част. На следващо място е ОСЪДИЛ С. О да заплати на Н.Р сумата от 10. 00 лв. /десет лева/, представляваща разноски за съдебното производство.
За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че НП № СОА16-РД11-2670/ 15. 06. 16г., издадено от Зам. Кмета на СО е било отменено с Решение № 87799/ 10. 04. 17г по НАХД № 16871/ 2016г. на СРС, което не е обжалвано и е влязло в сила на 24. 05. 2017г.
Поради това административният съд е приел за доказана първата от предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отм. като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Посочил е, че въпреки, че е юрист, ищецът е представил пред СРС адвокатско пълномощно, с което упълномощава свой колега, но не е бил реално представляван пред СРС, като адвокат Славчев не е извършил нито едно процесуално действие по нахд.
Съдът е намерил, че от свидетелските показания, данните по делото и твърденията на ищеца се установява по безспорен начин, че ищецът е претърпял значителни негативни емоции в хода на протеклото адм. наказателно производство, приключило с отмяната на НП.
Сметнал е, че негативните емоции /стрес, яд, гняв, раздразнение, възмущение, накърнено чувство за справедливост, тревога, обида/ са продължили от 30. 12. 15 г., когато ищецът научава за съставения КП и образуваното адм. нак. производство до 24. 05. 2017г.
Съдът е намерил, че справедлив размер на неимуществените вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от отмененото НП, но без обаче да е налице обогатяване от страна на ищеца, би бил размер от 1000 лв.
Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира касационната жалба на Н.Р за неоснователна, а подадената касационна жалба на Столична община за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по отношение на размера на присъденото обезщетение.
Неоснователни са доводите на Столична община за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която е прието, че същата следва да заплати обезщетение.
В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт.
Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.
Безспорно по делото се доказва незаконосъобразно НП, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.
Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател Н.Р, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди под форма на адвокатско възнаграждение при обжалване на НП.
Правилно съдът е приел неоснователност и недоказаност на иска по отношение на твърдените от ищеца имуществени вреди, в размер на 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство по н. а.х. делото на СРС.Оно съдът се е позовал на безспорно установеното по делото обстоятелство, че ищецът не е бил представляван от адвокат пред СРС, като упълномощеният адвокат не е извършил никакви процесуални действия по делото. Ето защо правилен е изводът за липса на причинно - следствена връзка по чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. § 1. ЗОДОВ между претендираните имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и отмененото НП.
От друга страна неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател - СО, че от ищеца не са доказани претърпени неимуществени вреди. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно издадено НП. Несъмнено незаконосъобразния акт и проведеното АПН имат негативно отражение върху психическото състояние на лицето. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в притеснения, терзания, физически и емоционален дискомфорт в резултат на незаконосъобразния административен акт.
Основателно е искането на СО за намаление на размера на определеното обезщетение. При неговото определяне, при условията на чл. 52 от ЗЗД, следва да се отчете, характерът на увреждането, вкл. естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната продължителност. Преценката следва да съобрази съдебната практика на ВАС и размера на обезщетенията, които се присъждат по казуси, аналогични на процесния.
Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение в случая следва да е в размер на 200 (двеста) лв. за целия период. Тази сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчитат интензитетът на вредите, тяхната продължителност, ефектът и отражението им върху лицето.
Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на Столична община е частично основателна.
Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1000 (хиляда) лв. на 200 (двеста) лв. За разликата над 200 (двеста) лв. до 1000 (хиляда) лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 200 (двеста) лв решението, като правилно следва да се остави в сила.
При този изход на делото на касационния жалбоподател - Н.Р разноски не се дължат.
Неоснователно е и направеното от ответника - СО искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4426/ 29. 06. 2018 г. по административно дело № 1311/ 2018 г. на Административен съд - София - град в ЧАСТТА, с която С. О е ОСЪДЕНА да заплати на Н.Р обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произтекли от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно НП № СОА16-РД11-2670/ 15. 06. 2016г. на Зам. Кмета на СО за разликата над 200 (двеста) лева до 1000 (хиляда) лева и В. Т. П.:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Н.Р срещу С. О за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтекли от отмененото НП № СОА16-РД11-2670/ 15. 06. 2016г. на Зам. Кмета на СО, за разликата над 200 (двеста) лева до 1000 (хиляда) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4426/ 29. 06. 2018 г. по адм. дело № 1311/ 2018 г. на Административен съд - София - град в останалата му част.
Решението е окончателно.