О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1375 [населено място], 05.05.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 191/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на С. Д. М. и Ц. Г. М., чрез процесуален представител, против Решение № 1009 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 952/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Решение № 260026 от 03.10. 2023 г. по т. д. № 75/2020 г. на Окръжен съд - Враца, в обжалваната част, с която предявените от настоящите касатори срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени за разликата над присъдените по 150 000 лв. за всеки от тях до пълния им предявен размер от по 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния съответно съпруг и баща, настъпила в пряка причинна връзка от ПТП, виновно причинено от водач на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 03.07.2020г. Решението е постановено при участието на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и присъждане допълнително на сумата от по още 50 000 лв. за всеки от ищците, представляваща разликата между присъдените по 150 000 лв. и пълния размер на исковете от по 200 000 лв., както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са обусловили правните изводи на въззивния съд в противоречие с практиката на касационната инстанция, че част от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а в условията на евентуалност, че обосновават очевидната неправилност на въззивното решение:

1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?“;

2. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?“;

3. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (занижено) с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост ?“;

4. „Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип ?“;

5. „Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната ?“;

6. „Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва ?“;

7. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните ?“;

8. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението ?“;

9. „Допустимо ли е изслушване на допълнителна съдебна психологична експертиза, ако въззивният съд е отказал да го допусне при условията на чл.159, ал.2 ГПК, а впоследствие е счел събраните писмени и гласни доказателства за недостатъчни за установяване на твърденията на страната ?“.

По поставените въпроси се твърди противоречие с практиката на касационната инстанция, обективирана в: по въпрос № 1 - ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; ППВС 4 от 25.05.1961 г.; решения по № т. д. № 2143/2014 г. на I т. о.; по т. д. № 3402/2015 г. на II т. о.; по т. д. № 2960/2015 г. на I т. о.; по т. д. № 3584/2015г. на II т. о. и по т. д. № 2908/2015 г. I т. о.; по въпроси № 2 и № 3 – т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968г. и решения по т. д. № 795/2008г. на II т. о.; по т. д. № 916/2011г. на I т. о.; по т. д. № 807/2011г. на II т. о. и по т. д. № 2766/2014 г. на I т. о.; по въпрос № 4 – т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; по въпроси № 5 и № 6 - решения по гр. д. № 1106/2010г. на IV г. о.; по гр. д. № 1707/2009г. на III г. о.; по гр. д. № 920/2011г. на IV г. о.; по гр. д. № 406/2010г. на I т. о.; по гр. д. № 455/2011г. на III г. о. и по гр. д. № 3041/2013г. на III г. о.; по въпроси № 7 и № 8 – т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968г. и решения по гр. д. № 1649/2010г. на IV г. о.; по т. д. № 2366/2013г. на II т. о.; по гр. д. № 1863/ 2010г. на IV г. о.; по гр. д. № 421/2009г. на IV г. о. и по гр. д. № 761/2010г. на ВКС; по въпрос № 9 - решения по гр. д. № 1008/2013г. на IV г. о. и по гр. д. № 652/2011г. на II г. о.; по въпроси № 3 - № 9, включително, се сочи че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно, касаторите твърдят, че поставените от тях правни въпроси обосновават самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с довода, че обжалваният въззивен съдебен акт е очевидно неправилен.

Ответникът – ЗК „Л. И. АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в законоустановения срок не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По единствения спорен във въззивното производство, пренесен и в касационното производство, въпрос за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците за разликата над присъдените 150 000 лв. до претендираните 200 000 лв., след самостоятелен анализ на събраните по делото свидетелски показания и съдебно-психологична експертиза и след съобразяване с дадените с ППВС № 4/1968г. задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, решаващият съд е изложил следното: Въз основа на назначената от първата инстанция и приета като неоспорена СПЕ е установено, че в резултат на преживяната от двамата ищци травма от неестествената смърт след ПТП на техния съпруг и баща Г. М., в психичния им живот от травматичното събитие и към настоящия момент се оформили множество негативни емоционални преживявания, характерни за остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, дали отражение на цялостното им функциониране; и към датата на изготвяне на заключението ищците все още не са възстановили обичайното си ниво на личностно и социално функциониране, а симптомите макар и не така остри, са в хронична форма. От свидетелските показания решаващият съд е приел за установено, че ищците и починалият Г. М. били добро и сплотено семейство, живеели в обич, привързаност и разбирателство; Двамата родители с големи грижи отгледали единствения си син Ц. М., като финансово семейството било осигурявано основно от починалия и ищците разчитали изцяло на неговата финансова подкрепа; Настъпила промяна в поведението на сина – станал много затворен, което наложило отстраняването му от изискващата вежливо отношене с клиенти работа; отишъл да работи в Щатите, за да може да помага на майка си, която вече е пенсионер.

Установено е също така, че в деня на произшествието и смъртта си, Г. М. бил на 67 години, като от 38 години бил в брак със съпругата си С. М.; Синът му Ц. към този момент бил на 31 години и живял в едно домакинство с родителите си, тъй като не създал свое семейство. Тримата живеели сплотено, задружно, в привързаност, обич и разбирателство, като основна водеща фигура в семейството бил починалият Г. М., който полагал изключителни грижи както за техния син, така и за съпругата си, която от 2006г. била с диагностицирано тежко заболяване довело до 54 % намалена работоспособност. Предвид тези факти и с оглед събраните по делото данни относно възрастта на починалия, изключително близките му взаимоотношения със съпругата му, с която са били в дългогодишен брак, обстоятелството, че ищците понасят тежко неговата загуба и не са преодоляли смъртта на най-близкия си човек, както и икономическата конюнктура в страната към 2020 г., въззивният съд е приел, че обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от ищците се явява справедливо и ще репарира търпените от тях болки и страдания. Според решаващия съд, същото е съобразено и с икономическата конюнктура към 2020г., израз на която са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Въпросите по пункт първи, втори, четвърти и осми са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС взе предвид, че по отношение критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1961г. , ППВС № 4/68г., ППВС № 5/1969г. и ППВС № 2 от 1984г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на близките на починалото лице. Решаващият състав е изследвал релевантните за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения между пострадалия и семейството му, в какво конкретно се е изразявал приносът на Г. М. за установената близка връзка на взаимопомощ и разбирателство, тежките последици за преживялата съпруга и сина му в психологически план от търпяната загуба. При обосноваване размера на обезщетението решаващият съд е съобразил и възрастта на пострадалия и ищците, подкрепата, която съпругата продължава да получава от сина си, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Третият, петият и шестият въпрос не удовлетворяват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалвана съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – да са включени в предмета на конкретния правен спор, да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Третият въпрос изхожда директно от несъгласието на касаторите с определения размер на обезщетенията, т. е. е по правилността на атакувания акт, която е извън преценката във фазата на селектиране на касационната жалба. По съдържащото се в другите два въпроса питане за изясняване на обстоятелства и съображения досежно нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната, към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва, въззивният съд не е излагал мотиви.

Седмият въпрос е процесуалноправен и покрива общото селективно изискване за достъп до касация, но липсват каквито и да било твърдения и данни за допуснато отклонение от посочената от касатора практика и служебно известна на съда такава за задълженията на въззивния съд, а именно – при постановяване на решението си да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. Въпросът не е обусловен от допуснато от въззивния съд процесуално нарушение поради необсъждане на релевантно за спора доказателство, факт или възражение, каквото касаторът не сочи, а изхожда от недоволството на касаторите с крайния резултат. Ето защо и този въпрос не е годен да удовлетвори искането за допускане на касационното обжалване.

Последният девети процесуалноправен въпрос също няма характеристиките на правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията в т.1 на цитираното тълкувателно решение, което препятства допускането на касационната проверка. Въпросът изхожда от несъгласието с постановения от въззивния съд отказ да допусне допълнителна съдебна психологична експертиза, но не е съобразен с изложените в тази връзка мотиви в Определение № 1315 от 29.05.2024г., обосновани с липсата на твърдения за нови факти или влошаване в хода на производството на психологичното състояние на ищците, които следва да бъдат взети предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. Правилността на тези съображения, както се посочи по-горе, не се преценява в настоящата фаза на касационното производство.

Допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е заявено бланкетно и по въпроси, по отношение на които не се установява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК или е налице практика на ВКС, на която обжалваният акт не противоречи.

Касационното обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1009 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 952/2024 г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН [ЕГН] и Ц. Г. М., ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗК „Л. И. АД, ЕИК[ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.