Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и „Електроразпределение Север” АД срещу Решение № 8154 от 18. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 7509/2019 г. по описа на Административен съд София-град.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния му представител гл. юрк.. Ц оспорва Решение № 8154 от 18. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 7509/2019 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете в цялост. Прави възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Касаторът „Електроразпределение Север” АД чрез пълномощникът си адв.. Г, оспорва Решение № 8154 от 18. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 7509/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата в размер над 360 лв., до претендирания от 1 356 лв., за обезщетение за имуществени вреди, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-438 /17. 12. 2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 450/2015 г. на Районен съд-Свищов, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта с която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата в размер над 360 лв., до претендирания от 1 356 лв., за обезщетение за имуществени вреди, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-438/17. 12. 2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАХД № 10192/2016 г. на Административен съд-В. Т, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта за разноските за сумата над 136. 77 лв. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение. Иска, да бъде отменено обжалваното решение в тези му части, като се постанови ново по същество, с което се уважат предявените искове в цялост, ведно с претендираните разноски пред АССГ. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба от КЕВР. Претендира разноски настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. обезщетение за имуществени вреди, за сумата в размер от 360 лева, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд-Свищов, по НАХД № 450/2015 г., на Наказателно постановление № НП - 438 от 17. 12. 2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с Решение № 52 от 21. 03. 2016 г. постановено по НАХД № 450/2015 г. по описа на Районен съд Свищов, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска в останалата му част за сумата в размер над 360 лева до 1 356 лева, както и обезщетение за имуществени вреди, за сумата в размер от 360 лева, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд-В. Т по КНАХД № 10192/2016 г. при съдебна защита срещу отмененото Наказателно постановление № НП-438 от 17. 12. 2014 г. на председателя на КЕВР с Решение № 52 от 21. 03. 2016 г. постановено по НАХД № 450/2015 г. по описа на Районен съд Свищов, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска в останалата му част за сумата в размер от 360 лева до 1 356 лева. С оглед на уважената част на исковата молба е присъдил и разноски в общ размер на 273. 54 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от председателя на КЕВР, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 20 000 лева. За осъществената в производството пред Районен съд – Свищов и Административен съд – В. Т адвокатска защита дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на по 1 356 лв. за всяка инстанция, по банков път, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие. Съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер, без да се отчита имуществения интерес, предвиден в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, а именно до размер от 300 лева (360 с ДДС).
От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника.
Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието/бездействието.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15. 03. 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.
Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати, на признатия за невиновен за извършено административно нарушение, направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
На следващо място, независимо че в производството пред РС – Свищов и пред АС-В. Т договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация).
С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - „справедлив и обоснован“. Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание.
Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) - да е „обоснован и справедлив“, т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27. 07. 2016 г. по адм. дело № 3002/2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 02. 05. 2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23. 11. 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.
По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-438/17. 12. 2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 450/2015 г. по описа на РС-Свищов, за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лева до 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта с която е отхвърлен иска на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-438/17. 12. 2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАХД № 10192/2016 г. на АС-В. Т за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лева до 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество „Електроразпределение Север“АД - гр. В. разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат увеличени съразмерно на уважената част от иска до размер от 293. 04 лева.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора КЕВР не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8154 от 18. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 7509/2019 г. по описа на Административен съд София-град, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. срещу Комисия за енергийно и водно регулиране, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-438/17. 12. 2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 450/2015 г. по описа на РС-Свищов, за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лева до 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. срещу Комисия за енергийно и водно регулиране, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-438/17. 12. 2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАХД № 10192/2016 г. на АС-В. Т за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лева до 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, в която КЕВР е осъдена да заплати на „Енергоразпределение Север“ АД - гр. В. съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата в общ размер над 273. 54 (двеста седемдесет и три и 54) лева до 293. 04 лева (двеста деветдесет и три и 04) лева и, В. Н. П.:
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране –гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8 - 10 ДА ЗАПЛАТИ НА Електроразпределение Север“ АД - гр. В., ЕИК 104518621, сумата в размер на още 140 (сто и четиридесет) лева обезщетение за имуществени вреди, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-438/17. 12. 2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 450/2015 г. по описа на РС-Свищов, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране –гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8 - 10 ДА ЗАПЛАТИ НА Електроразпределение Север“ АД - гр. В., ЕИК 104518621, сумата в размер на още 140 (сто и четиридесет) лева обезщетение за имуществени вреди, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-438/17. 12. 2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАХД № 10192/2016 г. на Административен съд В. Т, ведно със законната лихва, считано от 16. 06. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8154 от 18. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 7509/2019 г. по описа на Административен съд София-град в останалата му част. Решението е окончателно.