Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по частна жалба (с характер на касационна жалба) на Д.М,понастощем в Затвора - [населено място],срещу протоколно решение № 33 от 24. 02. 2020г., постановено по адм. дело №878/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането на лишения от свобода Манолов, подадено по реда на чл. 256 от АПК, за бездействие на администрацията на затвора да извърши действия, по връчване на заповед № 589 от 312. 2019 г. издадена на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението на Административен съд – София - град, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че запознаването със заповедта, не отменя задължението за връчване на препис, което е уредено от друга правна норма - чл. 89, ал. 4 от ППЗИНЗС. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество.
Ответникът по касационна жалба - началникът на затвора - [населено място],чрез юриск. Маринова е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното протоколно решение №33/24. 02. 2020 г., постановено по адм. дело №878/2020 г. по описа на АС - София - град, е отхвърлено искането на лишения от свобода Д.М, изтърпяващ наказание в затвора [населено място], подадено по реда на чл. 256 и сл. от АПК, за бездействия на затворническата администрация. да извърши действия, по връчване на заповед № 589 /31. 12. 2019 г.,с която са му отнети вещи.
Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че със заповед № 589 от 31. 12. 2019 г. издадена на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС от касатора са иззети - 1бр. радио, 1бр. самоделно направена скара, алуминиева бака, 1 бр. зарядно, тонклони -6 бр. 2бр. зарядни, шило, ампер, клещи и дървен бастун. Не се спори, че Манолов е запознат с тази заповед срещу подпис и на дата - 14. 01. 2020 г.Прието е, че в случая за началника на затвора или друго длъжностно лице от администрацията не е възникнало пряко по силата на правна норма задължение за извършване на фактическо действие за връчване на препис от тази заповед, за да се приеме, че е налице неоснователно бездействие.Съдът, анализирайки разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 97 ал. 1 от същия закон и чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС е стигнал до извода, че по делото е доказано обстоятелството, че от лишения от свобода Манолов по време на свижданията има право да получава храни и предмети, които да държи при себе си по списък утвърден от министъра на правосъдието.Посочено е, че разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, определя неразрешените предмети и вещи да се иземват със заповед, която се обявява на лишения от свобода. Липсва задължение за връчване на препис от заповедта, поради което съдът е приел, че липсва и твърдяното бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Административният съд, след обсъждане на доводите на страните по делото и уточнителната молба от 05. 02. 2020г. подадена от Манолов, е приел, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 256 от АПК.С оглед характера на този правен институт, за да се уважи искът на Манолов в конкретния случай следва да бъдат доказани кумулативно следните материалноправни предпоставки: 1. налице ли е задължение за административния орган – ответник по силата на закон да извърши поисканите от Манолов фактически действия; 2. Направено ли е искане от страна на касатора за извършване на тези действия и 3. Ако такова искане е направено - извършени ли са съответните фактически действия в предвидения 14-дневен срок.
При правилна преценка на фактите по делото и относимата нормативна уредба съдът е направил законосъобразен извод за липса на основания за постановяване на съдебен акт по реда на чл. 256, ал. 3 от АПК, поради което законосъобразно е отхвърлил искането на Манолов. Разпоредбата на чл. 256 от АПК създава специален ред за защита срещу неоснователни бездействия от страна на административния орган. Дължимото поведение на органа следва да произтича пряко от нормативен акт, извършването на фактически действия административният орган дължи по силата на закона. Предпоставка за осъществяване на защитата по този ред е наличието на административно правоотношение както се посочи по-горе в мотивите, от което да произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт.При правилно приложение на закона административният съд е приел, че поисканото от административния орган връчване на процесната заповед не произтича пряко от нормата на чл. 122 от ЗИНЗС, която регламентира, че заповедта за изземване се обявява на лишения от свобода срещу подпис. Р.та на чл. 89, ал. 4 от ППЗИНЗС не задължава затворническата администрация да му връчи физически копие от акта по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС.Същата норма, както правилно е преценил и първоинстанционния съд е относима единствено към заповедите, с които на лишения от свобода се дават награди или съответно се налагат дисциплинарни наказания, изчерпателно посочени в чл. 101, т. 1 – т. 8 от ЗИНЗС, сред които не е предвидена мярката по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС за отнемане на вещите, държането на които не е разрешено.Административният съд противно на твърдяното в касационната жалба обосновано е направил законосъобразен извод, че не е налице неизпълнение на фактическо действие от страна на административния орган, произтичащо пряко от закона или от нормативен акт, поради което не е приложима защитата по реда на чл. 256 АПК.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Разноски от ответника не се претендират пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно решение №33/24. 02. 2020г., постановено по адм. дело №878/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.