Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. А, подадена, чрез юрисконсулт Д. Ж. срещу Решение №1630 от 18. 08. 2016 г., постановено по административно дело № 3010/2015 г. на Административен съд - Пловдив (АС Пловдив). Релевират се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.
Посочено е, че постановеното решение е по подаден иск, който в съдебния процес остава неоснователен и недоказан. Счита, че по отношение на първата предпоставка от чл. 4 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) не е установено конкретно бездействие на О. А, което да е незаконосъобразно.
Намира, че съдът не се е произнесъл за представените протоколи от проверката на РИОСВ Пловдив, в които се посочва, че в чертите на регулация на река Чая няма констатирано замърсяване, като в съдебното решение се посочва район на замърсяване на град Асеновград и Крумовския колектор, което не е предмет на делото. Визира, че в настоящият съдебен спор от ищците не са показани и доказани какви са били тези неимуществени вреди - болки и страдания.
Изложено е твърдение, че съдът в обжалваното решение се е произнесъл в нарушение и на съдопроизводствените правила като не е отделил спорното от безспорното и не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Ответниците М. С. Н. и Х. В. Д. в писмено становище представят отговор на касационната жалба и считат решението на Административен съд Пловдив за правилно и законосъобразно в сихрон със събраните доказателства, материалния закон и производствените правила. Молят същото да се остави в сила, като искат и присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни отменителни основания на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Прима, че първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, които следва да бъде потвърден, а доводите на касатора, като необосновани и немотивирани следва да се оставят без уважение.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Решаващият съд е сезиран с искова молба, предявена от М. С. Н. и Х. В. Д. против О. А, с която се претендират неимуществени вреди в размер на 500 лева за всеки един тях, във връзка с незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на общината по отношение задълженията му по чл. 15, чл. 74, чл. 79 и чл. 148 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и по чл. 10в, ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 191, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 116 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ) по отношение на допуснато замърсяване с отходни води в река Чепеларска под “Железния мост” в централната част на град Асеновград.
С обжалваното решение е осъдена О. А, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на всеки един от ищците М. С. Н. и Х. В. Д., сумата в размер на 500 лв (петстотин лева), за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни усещания и дискомфорт, раздразнение, неприятен мирис и неудобство, вследствие вдишване на изпаренията през различните сезони на годината, от отпадъчни води, изливащи се от незаконно отклонение в коритото на река “Чепеларска”, в непосредствена близост до “Железния мост”, находящ се в град Асеновград, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и да заплати на М. С. Н. сумата в размер на 430 лв. и на Х. В. Д. сумата от 10 лв, представляващи разноски по делото за държавна такса, назначаване на експертиза и депозит за свидетел.
За да достигне до този правен резултат съдът установява, че между страните не съществува спор, че на процесното място съобразно представената извадка от подземния кадастър на О. А няма отбелязано съоръжение, което да отвежда води, като в тази връзка може да се направи несъмнен извод, че се констатира наличие на незаконен водоизточник, в който аспект се проявява незаконосъобразното бездействие на Кмета на Общината във връзка със задълженията по чл. 191, ал. 1, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ).
Намира за пряко приложима разпоредбата на чл. 116 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), като счита, че проявявайки бездействие, Кметът на О. А е допуснал замърсяване с отпадъчни води в река Чепеларска под “Железния мост” в централната част на град Асеновград.
Анализирани са събраните доказателства, като е прието, че на база Регионалните доклади за състоянието на околната среда за 2012г., 2013г. и 2014 г. на РИОСВ Пловдив и заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че вида и степента на замърсеност на пробата взета от “процесното” отклонение отговаря на замърсеност на битови отпадъчни води. Достигнат е извод, че процесното отклонение е незаконно (липсващо в кадастралните карти) и е за битови отпадъчни води с неизвестен източник.
Според съдът причинените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на административния орган да упражни контрола по изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води - чл. 191, ал. 1, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), което е наложило ищците да живеят и пребивават в градска среда под непосредствено въздействие на замърсената изтичаща вода, съпроводено с неприятните усещания, дискомфорт, раздразнение, мирис, неудобство, вдишване на изпаренията през различните сезони на годината.
От решаващия съд, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е достигнат извод, че справедливо обезщетение за понесените от ищците неимуществени вреди, се явява такова в размер на 500 лв.
Настоящият съдебен състав намира решението за НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на административен орган. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед посочените твърдения в исковата молба. Съдът се е произнесъл по основателността на иска, който е уважил без да предприеме процесуалните действия по уточняване всички обстоятелства, които обуславят претенцията по отношение на твърдяното бездействие и вредоносния резултат.
В исковата молба е посочено, че се претендира присъждане на обезщетение от неимуществени вреди в размер от 500 лева, за период от три години, през който същите са претърпени. В проведеното съдебно заседание на 10. 03. 2016 г. в резултат на възражението на представителя на Окръжна прокуратура Пловдив за нередовност на исковата молба, поради неконкретизиране какво е бездействието, от ищеца се посочва, че „кметът не е упражнил контрол по отношение на заустването на отпадъчни води, които се изливат и замърсяват“.
В обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е осъдена О. А, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на всеки един от ищците М. С. Н. и Х. В. Д., сумата в размер на 500 (петстотин) лева, за претърпените неимуществени вреди. В мотивите и в осъдителния диспозитив на решението не се посочва с начална и крайна дата кой е три годишния период, за който се отнася иска. Освен това не става ясно как съдът е възприел предявената претенция и съответно формирал своите изводи.
В съдебното производство не са изяснени фактите, свързани с незаконосъобразното бездействие, причинените вреди и причинната връзка между тях. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на визирания в исковата молба отговорен субект в съдебния акт е прието бездействие по отношение на чл. 191, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от ЗВ. Разпоредбата на чл. 116 ЗВ въвежда общ принцип за опазване на повърхностните води от замърсяване, поддържане на добро количество и качество, с цел постигане на тяхното добро екологично и химично състояние. Опазването на водите и целта за тяхното поддържане в добро състояние е общо задължение на всички контролни и регулаторни органи, както и лицата, осъществяващи въздействие върху тях, т. е. липсва задължение за определено лице.
Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите, на касационния жалбоподател за нарушение на съдопроизводствените правила, но поради различни мотиви от тези, посочени в касационната жалба. Макар и в разпореждането за насрочване на делото от АС Пловдив да са дадени указания на ищеца, като не е отделил спорното от безспорното и посочил кои обстоятелства подлежат на установяване съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
Действително, както АС Пловдив посочва, според чл. 191, ал. 1, т. 1 от ЗВ Кметът на Общината контролира: изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води. В случая, обаче от съда не е изяснена собствеността на водностопанското съоръжение и не е установено кой извършва неговото поддържане и експлоатация - чл. 19 ЗВ и чл. 198о, ал. 1 ЗВ. При условие, че водностопанската система или конкретното съоръжение не е включено в имуществото на експлоатационното дружество, отговор за неговата собственост или за лицето, което го стопанисва и есксплоатира може да се намери в ЗВ. Съгласно чл. 198о, ал. 1 ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на ЗРВКУ (ЗАКОН ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ).
Допълнително следва да се вземе предвид обстоятелството, че дейността подлежи на административно регулиране. Съобразно чл. 52, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ разрешителното се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет: за ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3; като според т. 4. от същата разпоредба - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти се издава от директора на басейновата дирекция.
В процесния случай липсва установяване дали е издадено разрешително на ВиК оператора за водностопанската мрежа чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ. Така също не е изследван въпросът дали точката на заустване, визирана в исковата молба, присъства като място на заустване в издадено разрешително или заявление с такъв предмет– чл. 11, ал. 1, т. 5 и чл. 16, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 8. 06. 2011 г. на Министъра на околната среда и водите. При условие, че не е налице разрешително, следва да се прецени информацията в Допълнителното заключение, получено на 10. 06. 2016 г. (л. 90), където вещото лице посочва, че резултатите от изследванията насочват към органично замърсяване, като счита, че изтичащата вода е от съществуващ преливник на канализационната система.
Следва да се установи дали информацията по делото е достатъчна да се определи източника, формиращ отпадъчни води, които причиняват органично замърсяване. Отговор следва да намери въпросът дали реалната дейност по ползване на повърхностния воден обект, с цел заустване на отпадъчни води– се осъществява от конкретен ВиК оператор на канализационната система- & 1, т. 32 от ЗВ, във вр. с чл. 198о от ЗВ.
Органът, който извършва административно регулиране е Директора на Басейнова дирекция– чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ. Контролните правомощия са вменени на директора на басейнова дирекция– чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗВ, кмета на общината– чл. 191, ал. 1, т. 1 ЗВ и директора на регионалната инспекция по околната среда и водите - чл. 151, ал. 4, т. 2 ЗВ. Всички тези законови правомощия и задължения следва да бъдат отчетени, при определяне на това дали е налице бездействие на отговорно юридическо лице - чл. 203 от АПК. Изясняването на въпросите относно собствеността и това дали дейността се осъществява на база или без разрешително обуславят анализът на въпроса за органа, който извършва контрол и за лицето, което зауства отпадъчни води. Това поставя въпросът за отговорния субект - дали е контролен орган или оператора осъществяващ дейността, при която е налице заустване на отпадъчни води, като отговорността в единия случай е пряка (замърсителят плаща - чл. 192, т. 2 ЗВ), а в другите обусловена, предвид бездействието или реализирането на контролните правомощия.
По отношение на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с исковата молба е направено твърдение, че в резултат на незаконосъобразното бездействие– са претърпени неимуществени вреди - неприятните усещания, дискомфорт, раздразнение, неудобство, които субективни преживявания, намират външен израз и съответно подлежат на конкретно доказване– чл. 153, чл. 154 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК.
Липсват данни за това на какво отстояние от мястото на заустване се намира постоянен, настоящ или служебен адрес, или обичаен маршрут на лицата, предявили исковата молба. Приобщените свидетелски показания на свидетелят Д. Г. (л. 54) и С. Ф. (л. 92) разкриват данни за техни лични преживявания, а не за такива на ищците. Съобразно това следват уточнения от страна на ищците по отношение на продължителността и интензитета на твърдените от тях вреди и съответно необходимостта от доказване на тези факти. Тези обстоятелства наред с периода на претенцията е следвало да бъдат уточнени, предвид преценката за това дали са налице претърпени вреди.
Крайният извод на съда за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на община А. по отношение на предявения иск е формиран, без да са налице изяснени всички релевантни обстоятелства. Това е намерило израз в съдържанието на съдебния акт, тъй като в мотивите няма конкретно посочване на обстоятелствата, свързани с твърдените вреди, а е налице пресъздаване на екологичната обстановка на мястото на заустване.
Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на АС Пловдив за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1630 от 18. 08. 2016 г., постановено по административно дело № 3010/ 2015 г. на Административен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване.