Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП против Решение №1593/15. 07. 2016г„ постановено по адм. д. № 3891/2015г. на Административен съд - гр. В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000315001646-091-001/01. 10. 2015 г. на органа по приходите при ТД на НАП, с който на [фирма] е установено задължение за ДДС за данъчен период м. февруари 2014 г. в размер на 22 592, 30 лв. и за изтекла лихва върху главницата в размер на 3 559, 12 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи, че автомобилът е придобит и използван единствено за отдаване под наем. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез адв.Л. оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит за данъчен период м. 02. 2014 г. на ревизираното лице при придобиване на процесния лек автомобил, отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Спорно е било дали е бил използван за независимата икономическа дейност на дружеството и по-специално за отдаване под наем.

За да уважи жалбата против РА, административният съд е обсъдил представените по делото...