Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. А. Н., чрез адв. Т. като процесуален представител, срещу решение № 846 от 14. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 4473/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № Р-2214-1404187-091-001 от 14. 10. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден частично с решение № 195 от 05. 02. 2016 година на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. общо в размер на 4749, 84 лева и лихва в размер на 1185, 91. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – град София излага становище за неоснователност на касационната жалба. Подадена е частна жалба от директора на дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП срещу определение №2023 от 30. 3.2017г. по същето административно дело по описа за 2016 на Административен съд София град, с което е отхвърлена молба на директора с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество, е основателна по...