Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. П., чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. С., против решение № 199 от 20. 04. 2017 г. по адм. дело № 73/2017 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменено решение № 1012-12-154#1 от 05. 01. 2017 г. и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-12-00200535 от 23. 11. 2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът – [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. М., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено по жалба [фирма], мотивирано решение № 1012-12-154#1 от 05. 01. 2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-12-00200535 от 23. 11. 2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. С последното е разпоредено събиране на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-12-00195445 от 11. 11. 2016 г., с който [фирма] е начетена във връзка с извършена ревизия със сумата от 8215, 18 лв., от които 7382, 91 главница и 832, 27 лв. лихва – причинена щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че М. М. е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО и към датата, на която е възникнал осигурителният риск, същата е отговаряла на изискванията по чл. 48а КСО – била е осигурено лице и е имала осигурителен стаж с продължителност 12 месеца. Решаващият състав е отбелязал, че М. М. има сключен договор за управление от 20. 08. 2014 г. и че не е подала декларация за вида на осигуряването, но според съда, лицето е започнало да упражнява дейност като управител на дружество, поради което на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е подлежало на задължително осигуряване за общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, и безработица. По съображения в този смисъл е отменил оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. П.. Така постановеното решение е неправилно.

Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 - 147 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ). Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 ТЗ). Договорът за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно – безсрочно). На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО управителите на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Ако тези лица упражняват дейност по управление и с договор или учредителен акт е договорено или определено възнаграждение, подлежат на осигуряване по този ред. Ако обаче такова не е определено, въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването им следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, т. е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (съгласно чл. 4, ал. 4 КСО). Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т. ч. собствениците на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01. 01. 2012 г., от НООСЛБГРЧМЛ).

Самоосигуряващите се лица придобиват осигурителни права, включително за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО само за времето, за което са внесли дължимите осигурителни вноски. Това означава, че самоосигуряващите се лица придобиват осигурителни права за общо заболяване и майчинство не само с изпълнение на задължението да изберат вида на осигуряването по нормативно установения ред, но и с внасяне на дължимите осигурителни вноски.

Безспорно е установено по делото, че М. М. е сключила договор за управление и контрол от 20. 08. 2014 г., но нито в договора, нито в друг учредителен акт на дружеството или в решение на съответния орган, или по друг начин, не е определено възнаграждение. За да бъде дължимо и съответно, за да възникне задължението за осигуряване на лицето на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, трябва да бъде определено възнаграждение за едноличния собственик и управител на ЕООД. В този смисъл е и решение № 160/22. 11. 2010 г. на Върховния касационен съд на Р. Б, Търговска колегия. Ако възнаграждението не е договорено или определено по съответния ред, задължение за внасяне на осигурително вноски върху неначислени възнаграждения на основание чл. 6, ал. 3 КСО не възниква за тези лица. Задължението за осигуряване на управител на ЕООД (независимо дали това е собственикът на ЕООД или друго физическо лице, назначено по договор за управление и контрол) по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, възниква само в случаите, когато е определено възнаграждение. В случаите, когато физическо лице е едноличен собственик и управител на ЕООД, но няма определено възнаграждение за упражняваната управленска дейност, то следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.

От изложеното следва, че М. М. е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ. Няма спор по факта, че същата не е подала декларация за започване на дейност и не е заявила вид на осигуряване в регламентирания 7-дневен срок от започването на трудовата си дейност. Както се посочи по-горе, към датата на възникване на осигурителното събитие действащата разпоредба на чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧ е предвиждала видът на осигуряването да се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. С изр. 3 изрично е пояснено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт – задължителните осигурени рискове.

Ето защо първоинстанционният съд неправилно е приел, че М. е имала качеството на осигурено лице и отговаря на условията по чл. 48а и чл. 52а КСО за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане. Неправилно и необосновано Административният съд Пазарджик е приел и тълкувал факти по назначената експертиза, като част от изследваните въпроси са неотносими към спорния предмет, а друга част не са взети предвид от решаващия състав. Вещото лице е посочило в заключението си по задача № 1, че [фирма] е начислило суми за здравно осигуряване и за общо заболяване и майчинство за проверяваните периоди върху осигурителен доход, посочен от експерта, но същите не са внесени в приход на съответния бюджет.

Настоящият състав напълно споделя наведените възражения в касационната жалба по отношение сключения трудов договор на М. М. като управител на дружеството. Едноличният собственик на капитала на ЕООД, ако е и управител на същото дружество, не може да сключва трудов договор за извършваната от него дейност като управител.

За производството пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 199 от 20. 04. 2017 г. по адм. дело № 73/2017 г. на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място], против решение № 1012-12-154#1 от 05. 01. 2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-12-00200535 от 23. 11. 2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено събиране на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-12-00195445 от 11. 11. 2016 г., с който [фирма] е начетена във връзка с извършена ревизия със сумата от 8215, 18 лв., от които 7382, 91 главница и 832, 27 лв. лихва – причинена щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.