Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ч. А. А., гражданин на Република Г., [дата на раждане], Специален дом за временно настаняване на чужденци, [населено място], срещу Решение №515 от 26. 01. 2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №12845/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н А. срещу Заповед №УРИ-5392-ПАМ-8608 от 06. 12. 2016 г. на началника на сектор „Миграция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) му е приложена принудителна административна мярка „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ за срока на отпадане на пречките за изпълнение на мярката „принудително отвеждане до границата“, но не повече от шест месеца, считано от 06. 12. 2016 г. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Ч. А. А., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не е отчел, че ако беше спазено правото на изслушване на чуждия гражданин органът щеше да установи, че именно служител на Държавната агенция за чужденците е извикал полиция и задържането е в Регистрационно-приемателен център – [населено място],[жк], където е молел да бъде регистриран като търсещ закрила. Позовава се на чл. 8 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (Директива 2013/32) и на практика на Съда по правата на човека.

Неправилен счита извода на съда за приложимост на чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ), тъй...