Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. С. С., Й. С. С. и М. С. С. срещу решение № 131 от 22 май 2017 година, постановено по адм. дело № 586/2016 година по описа на Административен съд С. З, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 10-00-2354/04 ноември 2016 година, издадена от заместник-кмета на община С. З за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на Общия устройствен план (ОУП) и Подробния устройствен план (ПУП) за кв. [наименование], [населено място], в частта й относно УПИ [номер], кв. [номер] и жалбоподателите са осъдени да заплатят на община С. З направените по делото разноски. Със същото съдебно решение съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на касаторите срещу решение № 521/29 септември 2016 година на общински съвет С. З и е прекратил производството по делото в тази му част.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени административният акт в оспорената част.

В касационната жалба е инкорпорирано и искане за отмяна на решението на Административен съд С. З и в частта му относно присъдените на ответната страна разноски по делото. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на решение № 131 от 22 май 2017 година, постановено по адм. дело № 586/2016 година по описа на Административен съд С. З, в частта му на разноските.

От ответника – кмета на община С. З, чрез процесуалния му представител адв. Г., е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за недопустимост на касационната жалба, респ....