Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. Н. срещу решение № 782 от 11. 02. 2016 г., постановено по административно дело № 581/2015 г. от Административен съд София-град(АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 5386/21. 05. 1998 г., издадена от полицейски орган при [номер]

Полицейско управление при Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се обяви нищожността на оспорената от него заповед.

Ответникът по касационната жалба – Полицейски орган при [номер]

РУ-СДВР чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният е сезиран от Н. с искане за обявяване на нищожността на заповед № 5386/21. 05. 1998 г. на полицейски орган при [номер]

ПУ – СДВР, с която на основание чл. 70 и чл. 71 от Закон за Министерство на вътрешните работи е задържан за 24 часа. След изяснява на спора по същество обосновано в обжалваното решение е прието, че жалбата е неоснователна, а оспореният акт не е нищожен. За да обоснове този извод съдът е извършил пълна проверка за законосъобразност на акта, като въз основа на събраните доказателства е изведен законосъобразен извод, че...