Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”в” от ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Г. В. Н., срещу решение № 1203 от 22. 06. 2016г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 795/2016г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 14/18. 01. 2016г., издадена от зам. директор на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) – гр. Б..

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и на процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил възражението на дружеството относно липсата на посочени конкретни фактически обстоятелства, мотивирали допускането на ПАМ. Както и възражението относно липсата на конкретни факти и обстоятелства във връзка с констатираното нарушение. Касаторът намира, че липсва посочена в заповедта конкретна материалноправна норма, която административният орган счита за нарушена и неизпълнението, на която води налагане на санкции, посочени в цитираните в заповедта разпоредби. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени изцяло заповед за налагане на ПАМ № 14/18. 01. 2016г., издадена от зам. директор на ТД на НАП – гр. Б..

Ответникът по касационната жалба – зам. директорът на ТД на НАП Бургас – редовно призован, не се представлява, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14/18. 01. 2016г., издадена от зам. директор на ТД на НАП – гр. Б., която е наложена на [фирма], на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „в” във връзка с чл. 187 и чл. 188 от ЗДДС принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на обект” – хлебозавод, находящ се на адрес: [населено място], [наименование], стопанисван от дружеството жалбоподател и на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 1 месец. На търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева с Наказателно постановление № 14/18. 01. 2016 г. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за установено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13. 12. 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ (Наредбата) във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 16. 12. 2015г. и документирано с ПИП серия АА № 0077964 от 16. 12. 2015г. на дружеството е съставен АУАН № F 196253/28. 12. 2015г. Извършилите проверката инспектори по приходите са констатирали, че в касата в обекта са налични 15 215, 95 лева, за които парични средства липсва запис в касовия апарат за служебно въведени, липсват записи и в касовата книга за начално салдо и се констатира разлика от 15 215, 95 лева. Установило се е необосновано различие в касовата наличност, както следва: - разчетена касова наличност от ФУ – 0, 10 лв. и фактическа наличност – 15 215, 95 лв. За разликата в размер на 15 215, 85 лв. в книгата за дневните финансови отчети липсват направени записвания за промяна в касовата наличност. Описът е отразен в ПИП серия АА № 0077964 от 16. 12. 2015г.

АС Бургас е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповедта и е приел следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС при спазване на административно-производствените правила. Правното основание за налагане на ПАМ е чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”в” от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че извършването на нарушението, визирано в правната норма, се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът е възприел извода, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, като постановена в съответствие с материалния закон. Съдът е посочил, че за налагане на ПАМ е достатъчно констатирано с АУАН нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е, че реалната касова наличност на търговеца не съответства на записванията, извършени във фискалното устройства или в касовата книга на дружеството, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Административният съд е изложил, че на търговеца е издадено и наказателно постановление, което е фактическото основание за издаването заповедта, тоест заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът, дали наказателното постановление е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. Прието е, че въпреки оспорването от страна на жалбоподателя на установените факти при проверката на приходната администрация, в хода на съдебното производство не са представени надлежни доказателства за опровергаването им. Съдът е изложил, че твърдението на дружеството, че паричните средства, открити при проверката не са част от касовата наличност, а са предназначени единствено за заплащане на използвана електроенергия са в очевидно противоречие с тезата на управителя, изложена във възражението против съставения АУАН – че откритата сума е от постъпили в касата на дружеството плащания за вече извършени доставки, по които предстои издаването на фактури, т. е. че това е именно касовата наличност. С оглед на това административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството.

Решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно.

Неспазването на нормативното изискване за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, визирано в чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”в” от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13. 12. 06г. на МФ, е установено по безспорен начин, след осъществена проверка на хлебозавод, находящ се на адрес: [населено място], [наименование], стопанисван от дружеството [фирма], резултатите от която са обективирани в ПИП серия АА № 0077964 от 16. 12. 2015г.

Неоснователни са доводите на касатора, относно това, че в заповедта липсват конкретни фактически обстоятелства. В заповедта конкретно е посочено какво е установено и въз основа на какви доказателства. Посочено е във връзка с кои НП и АУАН е издадена същата. В така приложените НП и АУАН по делото във връзка, с които е наложена заповедта за налагане на ПАМ е изрично посочено, че е извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13. 12. 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 16. 12. 2015г. и документирано с ПИП серия АА № 0077964 от 16. 12. 2015г.

По делото е установено, че при извършена проверка на 16. 12. 2015г., документирана с ПИП серия АА № 0077964 от 16. 12. 2015г., е констатирано, че в касата в обекта са налични 15 215, 95 лева, за които парични средства липсва запис в касовия апарат за служебно въведени, липсват записи и в касовата книга за начално салдо и се констатира разлика от 15 215, 95 лева. Установило се е необосновано различие в касовата наличност, както следва: - разчетена касова наличност от ФУ – 0, 10 лв. и фактическа наличност – 15 215, 95 лв. За разликата в размер на 15 215, 85 лв. в книгата за дневните финансови отчети липсват направени записвания за промяна в касовата наличност. Необосновани са възраженията на жалбоподателя, че не е ясно точно къде е намерена сумата. Такова твърдение не е наведено във възражението подадено срещу АУАН с вх. № ИТ-00-114/07. 01. 2016г.

С оглед липсата на представени доказателства, с които жалбоподателят да обори установеното от приходните органи и противоречивите му твърдения в хода на административното и съдебното производство във връзка с установената налична сума в обекта, касационната инстанция намира, че административният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод за неоснователност на жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14/18. 01. 2016г., издадена от зам. директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. Б.

Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Бургас не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1203 от 22. 06. 2016г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 795/2016г. Решението е окончателно.