Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Н. П. от [населено място] срещу решение № 32 от 25. 04. 2016 г., постановено по адм. дело № 115/2016 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 30/13. 04. 2016 г., издадена от К. Г. В., инспектор при РУ на МВР - [населено място], за налагане спрямо П. на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (задържане за срок от 24 часа). Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Ответникът не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна.

Съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил релевантните факти за проверката по чл. 168 от АПК, като е обсъдил доказателствата, становищата на страните и относимата правна уредба.

По делото е представена и приета докладна записка от 13. 04. 2016 г. до началник отдел „Разследване“ при ОДМВР - Ловеч, в която е посочено, че по повод на извършен на 08. 04. 2016 г. грабеж (престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК) е била получена оперативна информация за евентуалните извършители. В докладната записка са посочени имената на лица, включително и това на жалбоподателя, като е прието, че те имат отношение към извършеното престъпление в резултат на описанието, дадено от очевидец на престъплението. Било е образувано и досъдебно производство № 53/2016 г. по описа на Районно управление на МВР - [населено място].

Предвид така установената фактическа обстановка съдът в съответствие с представените писмени доказателства по делото е направил заключение, че към момента на задържането полицейският орган е имал основание да приложи по отношение на жалбоподателя принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта на полицейския орган е издадена в рамките на правомощията му, произтичащи от закона, в изискуемата форма, като в нея са отразени правата на задържаното лице на адвокатска защита, на медицински преглед и свиждане, не е надвишен и срокът на задържане. Изложените подробни мотиви, съответстващи на константната съдебна практика по идентични казуси, се споделят от касационния състав, без да е необходимо преповтарянето им.

С оглед на изложеното решението е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и то следва да се остави в сила.

Този извод не се променя от представеното в настоящето производство прокурорско постановление, от което е видно, че спрямо лицето Б. Г. В., който също е бил задържан по случая като разпознат от свидетеля - очевидец, образуваното досъдебно производство е било прекратено поради недоказаност. Законосъобразността на административния акт съдът преценява към момента на издаването му, а основанията за това са били налице при задържането на П..

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 25. 04. 2016 г., постановено по адм. дело № 115/2016 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Решението е окончателно.