Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр с чл. 160, ал. 6 ДОПК .

Образувано е по две касационни жалби, подадени от и. ф. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НА Пи от [фирма], против решение № 260/20. 02. 2017г. на Административен съд -Варна, постановено по адм. д. № 281 по описа за 2016 г. на този съд.

И.ф. на директор на дирекция „ОДОП“ гр. В. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03000315001581-091-001/ 19. 10. 2015г., издаден от Р. С. – Началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и С. И.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 619/08. 01. 2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. В. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма]. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено в противоречие с нормите на приложимия процесуален и материален закон. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03000315001581-091-001/19. 10. 2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 619/08. 01. 2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на [фирма] е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], както следва за данъчен период м. 11. 2012 г. по ДФ № 41/29. 11. 2012 година в размер на 1937, 85 лева и за данъчен период м. 12. 2012 година по ДФ № 32/15. 12. 2012 година в размер на ДДС 1165 лева и...