Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. М. М., гражданин на Сирия, чрез адв. А. против решение № 2437/13. 04. 2016 год.,постановено по адм. дело № 1110/2016 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на Заместник -председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона.

Редовно призован за датата на съдебно заседание, А. М. М. не се явява, представлява се от адв. Ж., който поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея и не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба - Заместник-председателят на ДАБ не взима становище по жалбата. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.С обжалваното решение съдът в производство по чл. 75 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлил жалбата на А. М. М., гражданин на Сирия, срещу решение № 9644/28. 12. 2015 год. на Заместник - председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен по силата на делегация орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на А. М. не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия. Същият не е бил лично преследван нито в Сирия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата по последното му пребиваване – [населено място],Сирия, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че посочените от чужденеца в интервютата му причини за напускане на Сирия не са свързани с наличие на реална опасност от тежки посегателства върху неговия живот. Наред с това съдът е изложил в мотивите си, че по делото е постъпило обяснение от Държавна агенция национална сигурност (ДАНС), в което се съдържат данни, че има сериозни основания да се предполага, че касаторът М. представлява заплаха за националната сигурност. Заключил е също, че съгласно императивната разпоредба на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ административният орган правилно е приел, че на лицето следва да се откаже предоставянето на хуманитарен статут, като в случая няма право на преценка.

Настоящият състав на Върховния административен съд, ІІІ-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него установени факти, въз основа на който е извел и своите правни изводи. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от А. М. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход или в тази по последно пребиваване. Основателно съдът е приел, че сред изложените в интервюто от чужденеца причини да не се завърне в Сирия не се обективират твърдения за физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват действия на преследване насочени лично срещу него. Въз основа на това обоснован се явява извода на административния съд, че не са налице основания за предоставяне на касационния жалбоподател на статут на бежанец съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е и твърдението, че в съдебния акт не е направен обстоен анализ на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, и е съобразил тълкуването на чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз, като направените от съда изводи се споделят напълно от настоящия съдебен състав на ВАС.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за това, че решението на АССГ било постановено в противоречие с чл. 33, ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците, която е международен акт и се ползва с приоритет пред националното законодателсртво. Посочената разпоредба регламентира случаите на експулсиране на законно пребиваващ бежанец, т. е. лице, което е със законно установен статут и е не се отнася до процедурите и предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което правилен се явява направения от съда извод, че не е налице противоречие между националното и международното право. Обосновано, с оглед обстоятелството, че са налице условията за прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ съдът е приел, че на чужденеца не следва да се предоставя хуманитарен статут.Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2437/13. 04. 2016 год.,постановено по адм. дело № 1110/2016 г. по описа на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.