Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП” Пловдив срещу решение № 766 от 12. 05. 2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 229/2017 г. С решението по жалба на С. Ю. К. с [фирма], е отменен Ревизионен акт № Р-16001616001404-091-001/29. 09. 2016 г. издаден от Т. В. П. - началник на сектор, възложил ревизията и Д. Х. Г. - И., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 2/03. 01. 2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. П.. Касаторът поддържа доводи, че решението на АДмС - Пловдив е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Касаторът моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на административния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - [фирма], редовно призован, не се явява и не се представлява. На 10. 10. 2017 г. адв. А. е депозирала писмено становище, с което иска да бъде даден ход на делото, заявява, че няма да сочи нови доказателства, излага доводи по съществото на спора и претендира присъждането на разноски. Към писмените бележки са приложени списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, фактура, вносна бележка и копие от протокол за начислен данък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на спора пред АДмС - Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001616001404-091-001/29. 09. 2016 г., издаден от Т. В. П. - началник на сектор, възложил ревизията и Д. Х. Г. - И., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 2/03. 01. 2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. П., в частта, с която на ревизираното лице са определени следните допълнителни задължения към бюджета - данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2010 г. - 697, 65 лв. и лихва 386, 10 лв.; за 2011 г. - 1881. 71 лева и лихва 846. 42 лв.; за 2012 г. - 2496, 09 лв. и лихва 866. 83 лв.; за 2013 г. - 169. 25 лева и лихва 41. 58 лв.; за 2014 г. - 1435. 44 лв. и лихва 206, 80 лв.; вноски за здравно осигуряване: за 2011 г. - 1016, 60 и лихва 457, 28 лв.; за 2012 г. - 1373. 89 лв. и лихва 618, 00 лв.; за 2014 г. - 845. 01 лв. и лихва 121. 74 лева. От фактическа страна съдът е установил, че С. Ю. К. е регистрирала [фирма], ЕИК[ЕИК], с основна дейност "фризьорски услуги и отдаване под наем на недвижими имоти". За отчетните периоди 01. 01. 2010 г. - 31. 12. 2014 г. са подавани ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ с декларирана загуба за доходите от дейност като ЕТ. Ревизираното лице е декларирало единствен източник на доходи дейността си като едноличен търговец. С. Ю. К. е семейна, с две навършили пълнолетие деца - С. С. Г. /дъщеря/ и С. Р. Т. /син/. В процесния период семейството на С. Ю. К., по смисъла на §1, т. 2 и т.З от ДР на ДОПК, се състои от съпруг С. А. К.. На съпруга е извършена ревизия, приключила с РА № Р-16002115003746-091-001/02. 12. 2015г., присъединен с протокол № 1025394/28. 09. 2016 година. С Протокол № 1025257/01-07-2016 г. са присъединени от данъчного досие на [фирма] РД №16002115003661-092-001/10-11-2015 г., ведно със заверени доказателства към издадения ревизионен доклад и РА № Р-16002115003661-092-001/02-12-2015 г., ведно с представени доказателства от лицето в хода на обжалване на издадени РА. През периодите на ревизията е установено, че задълженото лице е внасяло парични средства в ЕТ и по банковите си сметки, реализирайки минимални за периода доходи. Получавало е пенсия и заеми от ЕТ и трети лица. Извършвани са разходи за данъци, такси и вноски по кредити. Органите по приходите са констатирали, че наличните парични средства на лицето, разполагаеми към 01. 01. 2010 г.. са 0. 00 лева. Други източници на приходи и налични парични средства, освен посочените, са обосновани с представените от жалбоподателката договори за следните дарения: от С. С. Г. /дъщеря/: 1) Договор за дарение от 07. 03. 2011 г. за сумата 10 000, 00 лв.; 2) Договор за дарение от 10. 01. 2012 г. за сумата 10 000, 00 лв.; 3) Договор за дарение от 07. 10. 2012 г. за сумата 5 500. 00 лв.; 4) Договор за дарение от 07. 01. 2013 г. за сумата 10 000, 00 лв.; 5) Договор за дарен и е от 14. 01. 2014 г. за сумата 10 000. 00 лв.; 6) Договор за дарение от 01. 12. 2014 г. за сумата 5 000, 00 лв.; от С. Р. Т. /син/: 1) Договор за дарение от 25. 01. 2010 г. за сумата 10 000, 00 лв.; 2) Договор за дарение от 25. 01. 2011 г. за сумата 10 000. 00 лева. Приходните органи не са счели посочените дарения за реално извършени, с мотив че С. С. Г. и С. Р. Т. не са притежавали източници на доходи през ревизирания период, които да им позволят да се разпоредят със суми в посочените размери. Събраните договори за дарения са частни документи, те не са ценени, защото са без нотариална заверка. Прието е, че договорите са съставени за нуждите на ревизията и не доказват факта на предаване на сумите. За получените парични средства били представени единствено заверени копия на договори, без документи за превод по банков път или разписки за получаване на сумата. Въз основа на горното е констатирано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1. т. 7 от ДОПК. Ревизиращите са изготвили годишни парични потоци на Ст. К. ( стр. 24 - 35 от РД), въз основа на които са установили доходи с неустановен произход по години, както следва: за 2010 г. - 7 782, 89 лв., за 2011 г. - 20 236. 86 лв., за 2012 г. - 26 738, 01 лв., за 2013 г. - 2 095, 71 лв., за 2014 г. - 15 602, 65 лв., съответно установени са задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за тези периоди и здравно осигурителни вноски за периода 2011 г. – 2014 година.

За да отмени РА съдът е приел за оборени констатациите в акта за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Въз основа съвкупен анализ на събраните по делото доказателства - договори, разписки, извлечения от банкови сметки, свидетелски показания и експертен анализ, съдът се е мотивирал, че С. Т. и С. Г. са притежавали необходимите парични средства, с които да се разпоредят в полза на ревизираното, доказано е получаването в брой даренията, така както са обективирани в представените договори. Цитираното обстоятелство се отразява на резултата от съпоставката между получените доходи и направените разходи от РЛ за процесните периоди, при което съдът е констатирал недостиг на средства, а РА в частта относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е отменен поради незаконосъобразност. След като не е доказано РЛ да е имало доходи с неустановен произход, то не дължи определените за периода 2011 г. – 2014 г. изравнителни осигурителни вноски за З0 и прилежащи лихви, поради което актът е отменен и в тази част като незаконосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Касаторът оспорва изводите на съда във връзка с признаване на даренията от С. Т. и С. Г. в общ размер на 70 500 лв., получени през периода 2010 г. – 2014 година. Твърди, че по време на ревизията са събрани доказателства, извършени са множество проверки, от които е направен извод за неустановяване реалното притежание на средствата у дарителите, както и факта на предаване на парите. За получените средства са представени единствено заверени копия на договори, без документи за превод по банков път или разписки за получаване на сумите. Според касатора показанията на разпитаните свидетели – С. Г., С. Т. и Н. К. не могат да оборят подкрепените с документи констатация на органите по приходите, от една страна предвид свързаността на лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. А от ДР на ДОПК, а от друга предвид факта, че Г. и Т. работят във фирмата на едноличния търговец и са заинтересовани от изхода на делото. Оспорва констатациите на вещото лице, изготвило ССЕ и начина на изчисляване на приходите и разходите на ДЗЛ за процесните периоди. Възраженията са неоснователни.

Съдът е обсъдил подробно в мотивите си събраните по делото писмени доказателства, както и възраженията на страните, формулирайки обоснован и законосъобразен извод за недължимост на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за процесните периоди – 2010 г. – 2014 г. и здравно осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Касационната инстанция счита за правилен и обоснован изводът на АДмС - Бургас, че дарителите С. Г. и С. Т. са разполагали с достатъчни парични средства за да извършат даренията в полза на майка си. Тяхната финансова възможност е удостоверена с писмени доказателства, неоспорени в процеса, в подкрепа на което е заключението по ССчЕ, също неоспорено от страните. По делото не са налични доказателства, установяващи, че паричните средства са разходвани от дарителите, което да обуславя обективната им невъзможност да предоставят съответните суми. Съгласно текста на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, договорът за дарение на движими вещи се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване, /на паричната сума/. По делото са приложени договори за дарение, като необосновано касаторът поддържа твърдение в жалбата си, че предаването на паричните средства не било удостоверено чрез съставени разписки. Това твърдение противоречи на събраните още по време на ревизионното производство писмени доказателства, а именно договори за дарение, към всеки един от които има съставени разписки /л. 175, 177, 179, 181, 183, 185, 187/, подписани съответно от дарител и надарен, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК. Това налага извод за необоснованост на изложените касационни основания за постановяване на решението при непълно обследване на фактическата обстановка и непълнота на доказателствата.

Правилно съдът е ценил показанията на свидетелите Г. и Т., при съобразяване на съответната отговорност по чл. 290 от НК, и след съвкупен анализ на всички налични по делото писмени доказателства, ведно с експертното заключение на в. л. Спиртова. След като по делото са депозирани убедителни доказателства относно произхода на средствата на всяко едно от лицата, извършили дарение и е доказано предаването на сумите, то обосновано съдът е приел, че РЛ действително е получило сумите обективирани в договорите за дарение. В т. 4 от касационната жалба са изложени доводи във връзка с приетото по делото заключение на ССчЕ, като се твърди, че неправилно експертът при изготвяне на паричните потоци на РЛ е намалил разходите за вноски по кредит и платени данъци в размер на ½ предвид режима на СИО. На практика с тези оплаквания касаторът се домогва да оспори съдебно-счетоводната експертиза, което е недопустимо пред касационната съдебна инстанция, а няма данни тя да е била оспорена пред първоинстанционния съд. Независимо от това обаче правилно за ревизираните периоди вещото лице е отразило в разходната част на баланса 1/2 част от вноските за погасяване на банковия кредит по договор с [фирма], страни по който са С. и С. К., а получената сума е ползвана за закупуване на ап. 1, на [улица]/в режим на СИО/.

Предвид изложеното, настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно постановено и не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и затова следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се дължат разноски. Неоснователно е възражението за прекомерност, поради което в ползва на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение претендирания размер от 1200 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура и вносна бележка.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 766 от 12. 05. 2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 229/2017 година.

ОСЪЖДА: Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на С. Ю. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], с [фирма] с ЕИК[ЕИК], сумата от 1200 лева разноски по делото. Решението е окончателно.