Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1741 от 14. 03. 2016 г., постановено по адм. дело № 2623/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на [фирма] е отменено издадено от касатора решение № 447-НО-ИО-АО-О/19. 12. 2012 г., а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Подадени са от касатора и жалби срещу решение № 2177/31. 03. 2016 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, както и срещу определение № 2154/14. 04. 2016 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК, с което в полза на [фирма] са присъдени разноски в размер на 2075 лева. О. [] оспорва жалбите като неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи, а частната жалба срещу съдебния акт за отстраняването на явна фактическа грешка е неоснователна.

Настоящата инстанция счита, че и трите подадени жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни, поради следното: По касационната жалба.

С оспореното първоинстанционно решение АССГ е отменил административния акт поради липса на конкретни мотиви, които препятстват извършването на съдебния контрол за законосъобразност.

С процесното решение на ИАОС на основание чл. 120, ал. 1 и чл. 122а, ал. 4 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и чл. 11, ал. 2, изр. второ от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР), приета с ПМС № 238 от 02. 10. 2009 г., е отказано издаването на комплексно разрешително по чл. 117 от ЗООС на [фирма] [населено място], производствена база [населено място],...