Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1303/23. 06. 2016г., постановено по адм. дело № 1979/2015г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-26-1403424-091-001/02. 04. 2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 529 от 03. 07. 2015г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на Д. Р. Д. с [фирма] са установени задължения по ЗДДС за периода от 15. 01. 2008г. до 14. 10. 2010г. общо в размер на 37 073, 75 лева и прилежащи лихви към тях в размер на 22 716, 49 лева.

Касаторът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив счита, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира разноски.

Ответникът Д. Р. Д. с [фирма], чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева за адвокат.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

С оспорения пред Административен съд - Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на Д. Р. Д. за дейността му като едноличен търговец допълнителни задължения за ДДС за периода от 15. 01. 2008г. до 14. 10. 2010г. общо в размер на 37 073, 75 лева и прилежащи лихви към тях в размер на...