Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от гл. юрк. К. П., в качеството му на пълномощник на Министерство на земеделието и храните, срещу Решение № 3745 от 02. 06. 2016 г., постановено по адм. дело № 968/2016 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност, поради наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – [фирма], ЕИК[ЕИК] чрез процесуалния си представител адв. А. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и претендира разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил исковата молба на [фирма] за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи разноски за адвокатска защита, вследствие от отменено, като незаконосъобразно, Наказателно постановление (НП) № 64 от 16. 10. 2013 г. на Министъра на земеделието и храните, ведно със законната лихва от 17. 07. 2014 г. до окончателното й изплащане и е осъдил Министерство на земеделието и храните да заплати на ищеца сумата 525 (петстотин двадесет и пет) лева разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 261 от 17. 07. 2014 г. по АНД № 193/2014 г. постановено по описа на Административен съд Видин, е оставено в сила Решение № 74 от 22. 04. 2014 г. постановено по НАХД № 15 от 2014 г., на Районен съд Белоградчик, с което е отменено изцяло, като незаконосъобразно, НП № НП-64 от 16. 10. 2013 г., издадено от Министъра на земеделието и храните, с което на [фирма], [населено място], на основание чл. 109 от ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ), за нарушение на чл. 29 от същия е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. В производствата по горепосочените дела, [фирма], [населено място] е заплатил за адвокатска защита сумата от 500 (петстотин) лева, съгласно представен по НАХД № 15 от 2014 г. по описа на Районен съд Б. Д за правна защита и съдействие от 25. 10. 2013 г. (л. 17).

Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел от правна страна, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и в този смисъл е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал посочените касационни нарушения.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15. 03. 2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 500 (петстотин) лeва заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 13. 10. 2017 г. (л. 34) по настоящето дело и съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 35).

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3745 от 02. 06. 2016 г., постановено по адм. дело № 968/2016 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 500 (петстотин) лева, съставляваща разноски по делото. Решението е окончателно.