Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-В. Т при ЦУ на НАП против решение №454/12. 01. 2017 г. по адм. д. №28/2016 г. на Административен съд В.Търново, с което е отменен РА №Р-04000415003220-091-001/09. 10. 2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В.Търново, потвърден с решение №527/22. 12. 2015 г. на ДД“ОДОП“-В.Търново, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит е установено задължение по ЗДДС в размер на 6 307, 20 лв. за д. п. м. 06. 2013 г. и лихви – 1390, 31 лв. Изложени са доводи за постановено решение при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необосновано – основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1430 лв.

Ответната страна – [фирма] в представен писмен отговор по касационната жалба, изготвен от упълномощен адв. М.К. оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за които представя Договор за правна защита и съдействие с договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Отказаният данъчен кредит в размер на 6 307, 20 лв. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, е по фактура №5/29. 05. 2013 г., издадена от [фирма] с отразена доставка на захар 21 600 кгр.

Анализът на констатираните данни при ревизията е обосновал извод за недоказана реалност на доставката, като липсват каквито и да е доказателства [фирма] да е разполагало с фактурираното количество захар, липсват доказателства за съхранение и транспортиране на количеството към получателя. Липсват доказателства за заприходяване на стоката в складове на доставчика. Липсват доказателства за транспорт на стоката от [фирма] до [фирма]. Ревизиращите органи са се позовали и на начина на осчетоводяване на фактурата по д-т на с/ка 499 Други кредитори и 4531 Начислен ДДС за покупките и по к-т на с/ка 401 Доставчици, което счетоводно записване не отразява придобиване на стоки по процесната фактура, а само намаляване на разчет с кредитор. Приемо-предавателния протокол не съдържа място на разтоварване на стоката и не са посочени конкретни физически лица, действащи от името на съответното дружество. В същото време, съществуват два приемо-предавателни протокола с дата 24. 05. 2013 г. с едно и също съдържание: за предаване на 21 600 кгр. захар от [фирма] на [фирма] и от [фирма] на [фирма] с едно и също превозно средство. Несъдържаща доказателствена стойност и неотносима към спора е представена международна товарителница, която съдържа печат на друго дружество като доставчик и е налице противоречие между представени от различните дружества ЧМР с посочено място на разтоварване на стоката, в единия екземпляр - дописване на ръка в кл. 24 името на [фирма] [населено място].

При неопровергаване на така установените данни, които съдът е изложил в решението си в частта от мотивите от фактическа страна, правният извод за незаконосъобразност на РА е необоснован.

При мотиви:“ ..........механизъм на предходни междинни операции, изискващ стоката да се натовари при унгарски изпращач, който я експедира за германски получател“ крайния извод, че стоката е получена директно от [фирма], без да е получена от доставчика – издател на фактурата - [фирма], е със съдържание за друг механизъм на доставка, а не на пряка такава и сделка на територията на РБългария между две регистрирани в страна дружества.

Обясненията на управителите на двете дружества [фирма] на [фирма], предходен и пряк доставчик, съдържат твърдения за ВОД и ВОП между дружества, регистрирани в Унгария, Германия и Кипър, съответно [фирма], Унгария, [фирма] – Германия и [фирма]- Кипър. По твърдения на И. И. в качеството му на управител на две дружества - кипърското дружество [фирма] и на българското дружество [фирма], е дал показания разпитан по делото като свидетел, че [фирма]- Кипър е доставил ВОД на [фирма] процесната захар. Липсват транспортни документи за доказване на доставка от кипърското дружество [фирма] на [фирма]. [фирма] фактурира на [фирма] стоката, но също липсват транспортни документи за доставка от [фирма] на [фирма] на същата стока. [фирма] фактурира на [фирма] същото количество захар, като фактурите са с последователни дни от 24-29. 05. 2013 г. Липсват транспортни документи с доставчик [фирма] и получател [фирма] .

Представена е една международна товарителница, на която съдът се е позовал като единствено доказателство за транспорт на стоката. Данните от международната са: изпращач - унгарско дружество [фирма] ; получател - германско дружество [фирма];

разтоварен пункт - [фирма] – адрес на дружеството – [населено място], [улица].

Същите данни са и в опаковачния лист с място на разтоварване в [населено място], което е седалището на [фирма], но в това място дружеството няма склад.

В товарителницата като превозвач е вписан [фирма], получател на услугата – спедиторска фирма [фирма], която е префактурирала услугата на [фирма], което от своя страна е издало фактура за транспорт на кипърското дружество [фирма].

В международната товарителница няма отбелязване, че крайната дестинация е [населено място] и че крайния получател е ревизираното дружество - [фирма], в какъвто смисъл са обясненията на управителите на съответните дружества и каквото е дописването на ръка в кл. 24 в едното копие на международната товарителница.

Представен е приемо-предавателен протокол за получаване на стоката от [фирма], но предаващ стоката е превозвача, вписан в международната товарителница и пътния лист.

Както е изложил мотиви първоинстнационният съд в постановения съдебен акт, поредицата от сделки не отговаря съобразно представените инвойси и фактури на доказателствата за транспорта на стоките, както и на съдържанието на международната товарителница, а и няма доказателства, че германския купувач е декларирал ВОД към кипърското дружество, респективно не е спазено изискването на чл. 265, §1 от Директивата.

Въпреки тези мотиви, съдът е приел, че това е без значение за ревизираното лице, след като последния не се установява като придобиващ търговец, а като купувач по вътрешна сделка.

Приел е, че доказателствата сочат, че вътреобщностните операции са довели до разполагаемост на стоката за доставчика му, който е овластил жалбоподателя да се разпорежда фактически като собственик чрез предаване на стоката от превозвач, действал от чуждо име и за чужда сметка.

Тези изводи са базирани единствено на дадените обяснения от управителите на дружествата, но липсват съответните доказателства за установяване реалното осъществяване на доставката на посоченото количество захар от [фирма] на [фирма].

Незачетени са писмените доказателства и по-точно липсващите такива относно осъществен транспорт на стоката до [фирма], съответно съхраняване и транспорт от [фирма] на [фирма].

Важно обстоятелство е и счетоводното отразяване на сделката при ревизираното дружество.

Отчитането на сделката при ревизираното лице действително не сочи на заприхождаване на материал срещу разчет с доставчик, а получаване на вземане от друг кредитор /а не на парични средства/ под формата на разпореждане.

Ревизиращите органи са се позовали и на начина на осчетоводяване на фактурата по д-т на с/ка 499 Други кредитори и 4531 Начислен ДДС за покупките и по к-т на с/ка 401 Доставчици, което счетоводно записване не отразява придобиване на стоки по процесната фактура, а само намаляване на разчет с кредитор. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава изводът на органите по приходите, че процесната фактура по счетоводни данни не отразява придобиване на стоки, а намалява разчет с кредитор.

Така съдържащите се данни в ангажираните доказателства, не установяват относимия факт – осъществена доставка от [фирма] на [фирма] и от [фирма] на [фирма] – ревизираното дружество, жалбоподател в административното и първоинстанционното съдебно производство.

Решението е необосновано и неправилно, съдържащо изводи, в противоречие с доказателствата по делото. Същото следва да бъде отменено и по изложените мотиви, жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана, да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК, изчислено по реда на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 8, ал. 1, т. 3 в претендирания размер на 1430 лв. общо за двете съдебни инстанции.

Воден от горното Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №454/12. 01. 2017 г. по адм. д. №28/2016 г. на Административен съд В.Търново и В. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу РА №Р-04000415003220-091-001/09. 10. 2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В.Търново, потвърден с решение №527/22. 12. 2015 г. на ДД“ОДОП“-В.Търново, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит е установено задължение по ЗДДС в размер на 6 307, 20 лв. за д. п. м. 06. 2013 г. и лихви – 1390, 31 лв.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-В.Търново разноски 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.