Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Д. И. Д. с [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер] , ап. [номер]

, против Решение №1511 от 26. 07. 2016г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№ 600 по описа за 2016г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт № Р-16002415004144-091-001/30. 12. 2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 95/23. 02. 2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени данъчни задължения за 2013г. за данък върху доходите в размер на 3 200лв. главница и 542, 41лв. лихви.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: необосновано съдът приел, че са налице основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за 2013г., както и че е спазена процедурата на посочения особен ред - тежест на органите по приходите е било доказването на факта, че сумата от 32 000лв. представлява облагаем доход; необосновано съдът приел, че тази сума, преведена безспорно по банкова сметка на ревизираното лице, представлява укрит приход, подлежащ на облагане - събраните в ревизионното производство писмени доказателства и свидетелските показания на превелия сумите М. Ц. опровергавали тезата на приходните органи, че става дума за преводи, с които се заплащат извършени услуги; необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно основанието за извършването на паричните преводи, като съдът не преценил обективно събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля Ц. относно връщане на дадени назаем парични средства с процесните банкови преводи, нито доказателствената сила на представените в ревизионното производство и неоспорени договори за паричен заем и разписки за предаване на сумите между РЛ и Ц. през 2008г.; съдът не е съобразил, че нито за Д., нито за Ц. е имало задължение за деклариране на непогасените остатъци от дадените през 2008г. заеми; ако съдът е приел, че става дума за укрит доход от извършване на услуга, въз основа на свидетелските показания на Ц., че такава услуга е извършена от [фирма], данъчната основа е определена неправилно по чл. 48, ал. 1, вместо по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, което също не е съобразено от решаващия съд.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.Д., оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС Пловдив е бил посоченият РА, с който, в резултат на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на ревизираното дружество за 2013г. са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ в посочените размери. Задълженията са определени въз основа на констатации за налични два банкови преводи, по банковата сметка на ревизираното физическо лице на обща стойност 32 000лв. с вписано основание „плащане за услуга“ при превода на сумите, от лицето М. Ц., които средства не са били декларирани, нито обложени с данък върху доходите. Ревизираното лице е твърдяло от началото на ревизионното производство, че тази сума му е преведена на основание погасяване на задължения на лицето Ц. към него по два договора за паричен заем, сключени между тях през 2008г.

За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество изцяло, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест за доказване на твърденията относно посоченото от него основание за извършване на банковите преводи, не е доказало, че става дума за връщане на парични заеми, а констатациите на приходните органи за наличие на укрити облагаеми доходи са обосновани. Решението е правилно.

Неоснователно е касационното оплакване за липса на основание за провеждане на ревизията за 2013г. по особения ред. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. В случая такива данни са били налице предвид безспорно установените банкови преводи по сметка на ревизираното физическо лице с посоченото в преводите основание, сумите по които преводи не са били декрарирани от лицето като приход. Съгласно чл. 35, т. 6 във вр. чл. 10, т. 6 ЗДДФЛ, облагаеми доходи са доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О.).

Неоснователно е оплакването за нарушаване на процедурата по чл. 122 и сл. ДОПК. На ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124 ДОПК за извършване на ревизията по посочения ред и то своевременно е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от същия кодекс, с което правото му на защита в ревизионното производство е гарантирано.

Неоснователно е главното касационно оплакване за необоснованост на направените фактически изводи, въз основа на неправилна преценка на събраните доказателства. Обратно на подържаното в касационната жалба, представените в ревизионното производство два договора от 2008г. за паричен заем, съдържащи разписки за предаване на парични суми съответно 22 000лв. и 10 000лв. от РЛ на лицето М. Ц., нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила предвид качеството им на частни диспозитивни документи с недостоверни дати. Отделно от това, несъстоятелно е поддържаното, че тези доказателства не са били оспорени от приходните органи. Последните, именно поради приемането на документите за недостоверни, са установили процесните задължения, а изричното оспорване на писмени доказателства има смисъл, ако доказателствата имат материална доказателствена сила.

При спазване на процесуалните правила административният съд е приел, че тежест на доказване на ревизираното лице е доказването на твърдяното от него основание за извършването на преводите, с което да бъде опровергана презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА. Разпитаният като свидетел Ц. е потвърдил подписа си върху приложеното в ревизионната преписка платежно нареждане за 22 000лв., в което като основание е вписано „строителна услуга“, като с никакви други доказателства не е подкрепено твърдението на свидетеля, че банкова служителка е вписала погрешно това основание. Отделно от това, от еднотипните текстове на двата договора за заем е видно, че при погасяване на задължението на заемателя за връщане на парите се дължи лихва съответно 2 000 и 500лв., освен ако изплащането на главница стане предсрочно. Процесните преводи са извършени след изтичане на срока на договорите за заем, но не съдържат плащане на лихви. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна преценка на свидетелските показания на свидетеля Ц.. Свидетелят наистина първоначално е казал, че сумите, взети назаем от ревизираното лице, са върнати с пощенски запис, а после се е поправил, че връщането е станало по банков път. При това, принципът на непосредственост в първоинстанционния процес изключва ревизия от страна на касационната инстанция на преценката на първоинстанционния съд относно достоверността на свидетелските показания за посочената корекция.

Неоправдано е и последното касационно оплакване – за неправилно определяне на данъчната основа, която според касатора е следвало да се определи по реда на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Обратно на поддържаното в касационната жалба, видно от съдебния протокол, съдържащ разпита на свидетеля, последният не е казал, че получената от негова фирма/ еднолично ООД/ строителна услуга е извършена от ревизираното физическо лице като едноличен търговец.

Предвид всичко изложено, съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила

При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8 и 9, ал. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 308лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1511 от 26. 07. 2016г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№ 600 по описа за 2016г.

ОСЪЖДА Д. И. Д. с [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер]

, ап.

[номер]

, да заплати на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 308лв.

Решението не подлежи на обжалване.