Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане от името на осъдената Д. Л. П. от София по чл. 420, ал. 2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 1052 от 01. 10. 2012 г., постановено по ВНОХД № 3248/2012 г. от Софийския градски съд, с доводи за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искане за изменяването му с преквалификация на деянието на осъдената в по-леко наказуемо престъпление, със съответната корекция на наложеното й наказание, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.

Осъдената Д. П., лично и чрез защитника си адв.В.Й. от САК моли искането да бъде уважено.

Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 13 от 01. 03. 2011 г., постановена по НОХД № 8318/2010 г. на районен съд-София отговорността на подсъдимата Д. Л. П. от София е ангажирана за две престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, осъществени на 17. 08. 2009 г. в София, за всяко от които й е наложено наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК за срок от 6 месеца, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК й е наложено общо наказание за съвкупността от престъпления пробация с приложените две задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца.

В тежест на осъдената са присъдени направените по водене на делото разноски.

Присъдата е била проверена от Софийския градски съд по въззивни жалби на защитника на осъдената адв.П.К. от САК и лично от нея, първоначално само заради явната несправедливост на наложеното й по съвкупност наказание, допълнени и с доводи за неправилността й, изразяваща се в необосноваността и незаконосъобразността й поради допуснати съществени нарушения на процасуалните правила на досъдебното производство, непълнота на доказателствата, последвано от неправилното приложение на материалния закон с твърде разнопосочни искания - за отмяна на присъдата с оневиняването й по предявените обвинения, за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК и накрая за прекратяване на наказателното производство, но с въззивното си решение градският съд я е потвърдил изцяло.

В искането от 07. 03. 2013 г. от името на осъдената, изготвено от упълномощения й защитник адв.В.Й. от САК, се ангажират като основания за възобновяване на наказателното дело тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при повдигане на обвиненията на досъдебното производство, при събиране на доказателствата и при формиране на изводите на двете съдебни инстанции по правно релевантните факти, последвано от неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото й осъждане, като се отправят искания за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на осъдената, алтернативно – за преквалифициране на деянията й в по-леко наказуеми престъпления и като последна алтернатива - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК и имащо за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се поддържа с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство при предявяване на обвиненията на осъдената извън срока на разследване и с корекции в протоколи за разпознаването й, с което се бил съгласил и прокурорът от СГП с искане за връщане на делото за доразследване. Въззивният съд основателно ги е отхвърлил, доколкото обвиненията спрямо П. са били повдигнати с постановлението на разследващия от 21. 04. 2010 г., а забавянето при предявяването му на същата и на защитника й на 03. 06. с.г. е заради затруднения при призоваването й. Твърде общото оплакване за корекции в протоколи за проведените разпознавания на дееца очевидно касае тези от 11. 02. 2010 г. със свидетелите Ст.К. и Я.К., но като се пропускат проведените с пострадалите Кр.С. и Б.Р. от същата дата, и то на фона на проведеното съкратено съдебно следствие на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като от осъдената са признати фактите деянията да са извършени именно от нея, а така също и относно констатациите и изводите на вещото лице доц. д-р М.Г. за механизма и характера на причинените на последните телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, като част от фактическото обвинение. Давайки законосъобразен отговор както на тези възражения, така и на касаещите участието на защитник и събирането на доказателствата на досъдебното производство, въззивният съд правилно се е съгласил, че признанието на осъдената е било подкрепено от събраните на досъдебното производство годни доказателствени материали и фактическата обстановка на осъществяване на инкриминираните деяния е вярно очертана от първоинстанционния съд.

При това положение, правото на защита на осъдената П. не е било ограничено, липсва превратност в изводите на съда относно съществените за правилното приложение на правото обстоятелства и не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на делото.

Основното оплакване в искането е за неправилното приложение на материалния закон, но и то не се подкрепя от мотивите на въззивното решение. Дори от изложените подробности в искането за констатациите от прегледите на двете пострадали става ясно, че те не просто са изпитали болки от нанесените им от П. удари в корема и рязкото дръпване на главата назад, а са причинили контузии на тъкани с временна опасност за нормалното протичане на бременността при св.Р. и на вратната мускулатура в областта на шията на св.С., които са отшумели в рамките на няколко дни. Въпрос на специални знания е съотносяване на обективните признаци на нанесените по тях травми с указанията на ВС в ППВС № 3/79 г., т. 15 и 16 и съдът не е имал основание да не възприеме изводите на вещото лице доц. д-р М.Г., обосновала в заключенията си телесните повреди да са от вида на криминализираните в чл. 130, ал. 1 от НК.

По-сложен е въпросът относно наличието на пряк умисъл у осъдената П. с посегателствата над пострадалите да демонстрира неуважението си към обществото, като грубо наруши обществения ред. Обективно последното се е случило, защото „безмотивно” една бременна жена е повалена и поставена в положение да понася болки и страдание с опасност за нероденото си дете, а друга да вика от болки в шията заради рязкото издърпване за косата, с което е скандализирано обществото на улицата до задържането на П.. Умисълът на последната правилно е изведен от действията й, обяснени и с психологическия й профил, направен от експертите от първоначалната и от допълнително назначената и изслушана от въззивния съд СППЕ, приета без възражения и от защитата. Те са изяснили, че от една страна, страданията й по близката кончина на тежко болното й дете са повлияли върху нормалното възприемане на заобикалящата я действителност, но от друга, личностовите й особености са отключили враждебността й към околните и са довели до проявите на неоправдана агресия, на която обект са станали двете пострадали жени, едната бъдеща майка, а другата, ползваща се с вниманието на мъжете около нея. И ако в миналото, според експертите, това е дало отражение на отношенията с родителите й, тежката невротична декомпенсация пред близката й загуба е довела до проявите на агресия в лицето на пострадалите и околните им, с което е „обвинила” обществото за несправедливо случващото се с нея. Експертите са категорични, че при осъществяване на деянията тя е била в състояние да разбира какво върши и да може да ръководи постъпките си, макар и при снижен волеви праг. Всичко това е било съобразено от обвинителната власт, обясняващо забавянето при разследването на инкриминираните деяния, но и като е съобразена и обществената им опасност и дължимата се защита на обществото от непредвидими последици при такива състояния на дейците. То правилно е било отчетено и от въззивния съд, съгласявайки се с твърде пестеливите изводи на районния за съставомерността на деянията като престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Законосъобразен е отговорът му и относно възражението на защитата й за „обединяване” на деянията в едно по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 4, алт. 3-та от НК и защо тя следва да понесе наказателна отговорност за две отделни престъпления, при ограниченията на чл. 26, ал. 6 от НК и забраната за приложението на чл. 78а, ал. 1, свързано с неговата ал. 7. Липсата на повод от страна на пострадалите осъдената да осъществи нападенията над тях и на обективни данни тя да е действала в състояние на физиологичен афект изключва и приложението на чл. 132 от НК. По този начин съдът е дал правилен и законосъобразен отговор на всички доводи на защитата и в пълнота е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, а от друга страна, е приложил правилно материалния закон, поради което не е налично и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на осъдената, както и за преквалификация на деянията й в по-леко наказуемо престъпление или приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК от настоящата инстанция, свързано и с доводите за корекция на наложеното й по съвкупност наказание пробация в минимален размер както като срок, така и с ангажираните пробационни мерки.

ВКС намира, че искането на осъдената в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

искането на осъдената Д. Л. П. от София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 1052 от 01. 10. 2012 г., постановено по ВНОХД № 3248/2012 г. от Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: