Р Е Ш Е Н И Е

№ 50006

гр. София, 30.04.2025г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

при участието на секретаря Р. И. .

изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 1268/2022година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Разглежда се касационна жалба на Н. Н. М. от [населено място],подадена чрез упълномощени адвокати Е. Е. и П. Г. от АК Варна срещу решение № 1850 от 09.12.2021г г. по в гр. д. № 2028 /2021 г на Варненски окръжен съд . С обжалваното решение е отменено решение № 103 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 1331 / 2020 на Районен съд - Провадия, с което съгласно чл. 422 ГПК между страните е прието за установено съществуването на парично вземане в размер на 5000 евро в левовата равностойност от 9779.15 лева, за коeто е издадена Заповед от 10.01.2018 г. за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК

и за което съдът е приел, че представлява просрочена

и неплатена главница по нотариално заверен договор заем от 14.06.2010 г. Възивният съд е отхвърлил установителния иск за вземането, основано на чл. 240 ЗЗД , макар на свой ред да е намерил за неоснователни и недоказани възраженията на длъжника по неизпълненото парично задължение, че оформеният договор за заем е нищожен като прикриващ други отношения, при които действително задължение за връщане на сумата не било възникнало за ответницата, че сумата била разходвана в условията на съжителство на семейни начала с ищеца и че противоречи на закона клаузата в договора за начина на връщане на заема да се погасява чрез вноски по погасителен план за задължение на трето лице към кредитна институция - в случая майката на ищеца, с която последният симулативно бил оформил заемни отношения преди да се сключи процесния договор .

Договорът от 14.06.2010 г. между Н. Н. М. и ответницата Д. А. П., който служи и за разписка, че сумата е получена, е сключен след като по договор от заем, сключен на 18.11.2009г между Н. Н. М. и неговата майка В. Д. М. , първият е получил в безлихвен заем сумата 10 000 лв в брой, със срок за издължаване 120 месеца на равни месечни вноски и по посочена разплащателна сметка на В. Д. М..По същата сметка последната се е задължила като кредитополучател към Банка ДСК, да изплаща на равни месечни вноски по погасителен план отпуснатия й кредит в размер на 5000 евро.Погасителният план и ГПР към този договор е посочен при уговорените в процесния договор за заем от 14.06.2010г условия и срок, като съгласно чл.1.2 от договора заемателят Д. А. П. ще погаси задължението си към ищеца, като превежда по същата посочена сметка в Банка ДСК с титуляр В. Д. М. оставащите 113 ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 74,51 евро. До датата на падежа 28.09.2019г, съгласно чл.3 от договора и съгласно погасителния план по кредита, отпуснат на В. Д. М.,заемателката Д. А. П. е следвало да погаси цялата сума . Ищецът е посочил в исковата молба, че сумата по договора от 14.06.2010г, сключен с ответницата, е била предоставена от кредитополучателката, негова майка и затова уговорката между страните е била заемателката да плаща дължими по кредита вноски, но ответницата не изпълнявала точно задълженията си, не извършвала погашения дикерктно по кредита и нейни/според ищеца/ плащания чрез трети лица са покривали само лихвите до м. юни-юли на 2013г. Твърди, че с оглед обещанията на ответницата да плати наведнъж цялата сума като се върне от чужбина, ищецът, че не бил пристъпвал към съдебно производство, докато не изгубил връзка с нея. В исковата молба е посочено още, че съгласно уговорките между страните целият заем в размер на 5000 евро е станал предсрочно изискуем към датата на подаване заявлението в съда (05.12.2017г) и че понастоящем се претендира само главница. Ответницата, която към 2017г и понастощем трайно се е установила в Д. К. е подала възражение в заповедното производство/на дата 16.11.2020г по ч. гр. д №1673/2017г на РС Провадия, при издадена заповед за изпълнение №40 от 10.01.2018г и образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист , като исковата молба е заведена на 23.12.2020г, т. е в срока по чл. 415, ал.4 ГПК,след указание от съда Заведеният установителен иск по реда на чл.422 ГПК ответницата е оспорила поради липса на правен интерес за ищеца, поради симулативност на договора от 18.11.2009г между ищеца и неговата майка, поради това, че пари не са й били предавани, а подписаният от нея договор за заем с ищеца бил с цел обезпечение и поради това нищожен . Поради нищожност на целия договор, ответницата не била извършвала никакви вноски по него, те са извършвани от майката на ищеца към банката.Евентуално възразява, че всички вноски за погасени по давност, след като по силата на чл.6 от договора при неплащане на две вноски целият заем става предсрочно изискуем, а първите две вноски не са били заплатени, считано от падежа на втората вноска, или от датата 23.11.2009г, затова и до завеждането на исковата молба давността е изтекла.Евентуално, давност е изтекла за част от вноските .

С обжалваното решение е прието за основателно възражението, че претендираното с иска вземане е погасено по давност, поради което искът е изцяло отхвърлен. Според въззивния съд, давностния срок следва да се преценява за всяка анюитетна вноска отделно, освен ако заемът не е станал предсрочно изискуем, без да се съобразява какво се е случило по договора за кредит с Банка ДСК .В договора за заем е уговорена клауза за предсрочна изискуемост при непогасяване на две вноски, която не е нищожна .В тежест на заемополучателя е възложено доказването, че са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост, т. е неплащането на две поредни месечни вноски.Тъй като никоя от страните не е поддържала твърдение за погасителни вноски по заема след м. август на 2013г до 29.09.2019г, според уговореното в договора за заем предсрочна изискуемост е настъпила за остатъка от неплатения размер на задължението, считано от 23.10.2013г. Тогава е възникнало правото на заемодателя да претендира целия размер на дадената в заем сума, след приспадане на вноските платени до м. юли 2013г, тъй като противната уговорка е нищожна, без да влече нищожност на целия договор. Като предявен на 29.12.2020г, искът е отхвърлен като погасен по давност.Подаването на заявление в заповедното производство не прекъсва давността при наличие на възражение от длъжника.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност. Неправилно според касатора е определен момента на настъпилата предсрочна изискуемост. Отчетена е единствено обективна предпоставка и признак – неплащане на определен брой вноски, което е необосновано и неправилно, тъй като правото на заемодателя е потестативно и не е било волеизявено към възприетата от съда като падеж дата 23.10.2013г, освен това не са взети предвид настъпилите след издаване на заповедта за изпълнение обстоятелства. Значението им за давността се изтъква в представена писмена защита от пълнощниците адв. Е. и адв. Г. , като се застъпва фикцията на чл.422, ал.1 ГПК кога се смята прекъсната давността за процесните вземания и се подчертава, че за вноските след датата 23.11.2012г давност не е изтекла. Касаторът моли съда да отчете при решението по същество, че сборуваните вноски след тази дата са в размер, който не надвишава този по исковата претенция и затова искът следва да се уважи изцяло.

Касационната жалба се оспорва от ответницата Д. П..В отговор се изтъква, че искът правилно е отхвърлен при направен неблагоприятен за заемателя извод за настъпила предсрочна изискуемост към 23.10.2013г, която предсрочна изискуемост дори е настъпила преди приетата в обжалваното решение дата, по признание на самия ищец, направено в исковата молба, че още от подписването на договора ответницата е изпаднала в забава. Ищецът е направил признанието, след което се е опитал да промени твърденията си за вече сторено изявление. Не е спорен отговора по т.18 от ТР №4/2014г на ОСГТК,както и прилагането му при договори за заем, но въззивният съд е изследвал именно дали кредиторът е обявил предсрочна изискуемост и кога е настъпила тя. Искът е отхвърлен по направено в срок възражнение на ответицата, че вземането е погасено по давност, което може да му бъде противопоставено. Като оспорва основателността на жалбата, страната изтъква и възраженията си за нищожност на договора, които въззивният съд е отхвърлил като неоснователни без да изследва задълбочено всички основания .

С определение №50897 от 01.12.2022г настоящият състав на ВКС е допуснал до касационно обжалване въззивното решение по въпроса за предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, поради противоречие на въззивното рещшение с разясняването им в т.18 от ТР №4/2013г и приложимостта им при договор за заем по чл.240 ЗЗД според установената практика на Върховен касационен съд в решение по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, I т. о, и с оглед значението им в съдебния спор по реда на чл.422 ГПК при възражение на длъжника за изтекла погасителна давност за цялото вземане по договор за заем, при положение че погасяването на задължението е било договорено на месечни вноски с клуза, че при неплащане на две месечни вноски целия заем става предсрочно изискуем.

С определение №50183 от 12.07.2023г настоящият състав на ВКС с спрял производството по касационната жалба на основание чл. 292 ГПК, във вр чл.229, ал.1 т.7 ГПК до приключване на образувано на 07.06.2023г. пред ОСГТК на Върховния касационен съд тълк д.№ 3/2023 г. и приемане на тълкувателно решение по въпроса:„При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл.114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ След приключване на тълк. дело №3/2023г с приемане на Тълкувателно решение №3 от 21.11.2024г на ОСГТК , настоящето производство е възобновено с определение №50040 от 05.12.2024г за разглеждане на касационната жалба по същество.

По изведения правен въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване Върховен касационен съд ,Трето г. о изтъква разясненията в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г по т. д № 4/2013г на ОСГТК на ВКС относно законоустановените предпоставки за настъпването на предсрочна изискуемост и нейното действие при договори за банков кредит, при уговорено издължаване с погасителни вноски. От значение за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг, по отношение на непадежираните вноски е волеизявлението на кредитора и достигането му до длъжника. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Тези разяснения са приложими за договорите с уговорено връщане на предоставена в заем парична сума разсрочено и на погасителни вноски. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД, уредена в нормата на чл.71 ЗЗД е преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление . Тъй като договорът за банков кредит по същество е договор за заем (в т. см. решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК , решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК и др.) в мотивите по т.2 от ТР № 3 от 17 март 2019г по тълк д. №3/2017г ОСГТК на ВКС отново се посочва, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. При настъпване на предсрочна изискуемост договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен, като отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. За така изведените по тълкувателен път предпоставки, свързани със загубване предимството на срока за длъжника и от значение за изискуемостта на неплатения остатък от задължението за връщане на заетата сума, съдът следи и при договори за заем, съдържащи уговорка за „автоматична“ предсрочна изискуемост, както се приема в решение №200 по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, I т. отд. на ВКС, споделяно като установена съдебна практика и от настоящия състав на Трего г. о на ВКС

По касационните оплаквания следва да се изтъкне, че даденото от въззивния съд правно разрешение е в отклонение от дадения отговор на въпроса. Прието е, че съгласно постигната уговорка предстрочна изискуемост е настъпила не по - късно от момента, в който между страните няма спор, че са налице последователно две просрочени вноски, а не към момента, в който кредиторът е волеизявил предсрочна изискуемост и това волеизявление е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване на волеизявлението на кредитора от длъжника, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването. Същевременно, като потестативно право обявяването на дълга за предсрочно изискуем може да се упражни само от кредитора. В противоречие с горното установено в практиката на ВКС разрешение въззивният съд е придал обратно действие на предсрочната изискуемост, считайки целия остатък от дълга за изискуем към момента, в който обективните предпоставки за кредитора да обяви предсрочна изискуемост са преценени като безспорни, без да се отчита дали и кога заемодателят е упражнил едностранно правото си, нито кога и по какъв начин волеизявлението е било предявено на длъжника. Без да е обявил на длъжника, че счита дълга за предсрочно изискуем и без да твърди в исковата молба че е сторил това, ищецът е изтъкнал уговорките в договора за заем за случай на неплащане на две погасителни вноски /обективните предпоставки/, но и че свързва предсрочната изискуемост на цялото задължение с подаване на своето заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В конкретност, неговото твърдени е :”Съгласно уговорките между страните, целият заем в размер на 5000 евро е станал предсрочно изискуем към датата на подаването на заявлението в съда /заявление вх.№14331/05.12.2017г с приложен документ по чл. 417 т.2 ГПК –договор за заем от 11.06.2010г с нотариална заверка на подписите/, така ищецът е поискал да се установи вземането при предявяване на иска, по отношение на изискуемостта на претендираната главница включително. Неговото твърдение не съдържа никакво признание на неизгоден за ищеца факт, както счита ответницата в обосновка на възражението си за изтекла обща погасителна давност за целия дълг.Има довод, че предсрочна изискуемост е настъпила с подаване на заявението по чл. 417 ГПК , който довод на ищеца е неоснователен.С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва.Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител / чл.418, ал.5 ГПК/, а в конкретния случай, след като ответницата е узнала за изпълнителното производство едва на 10.11.2020г, когато от ЧСИ Н. Г. са били връчени книжа /ПДИ/ на нейния представител адв. Д. Д. и което обстоятелство е безспорно по делото, ответницата е депозирала в срок и възражение по чл.423, ал.1,вр ал.3 ГПК /определение №414 от 29.01.2021г по по ч гр. д № 47/2021 на ВОС./Към този момент обаче предсрочна изискуемост на целия дълг вече не може да породи действие, тъй като всички погасителни вноски, разсрочени съгласно уговорката по т.1.2 от договора за заем, са вече падежирани, без да са погасени от ответницата чрез плащане в никоя част за претендираната с иска разсрочена главница – т. е получената в заем парична сума, което също е безспорно между страните по делото.

Въззивният съд правилно е приел за установено получаването на исковата сума от ответницата със задължение да бъде върната.Проследимият в случая произход на заетата сума преди сключването на процесния договор - наличието на непогасеното кредитно задължение на В. М. към Банка ДСК по отпуснат кредит на 28.09.2009г , предоставянето на същата по размер парична сума от кредитополучателката в заем първо на ищеца Н. М.,който е неин син, а с последващ договор - на ответницата като заем за потребление/процесния договор от 11.06.2010г/, изяснява целта на някои от уговорките между страните за връщане на сумата, без да засвидетелства нарушение на императивна законова норма, или заобикаляне на закона при заемното правоотношение като цяло, не се разкрива и симулация. След като правилно е приел, че договорът за заем не е изцяло нищожен на нито едно от основанията, изтъквани от ответницата, правилно въззивният съд е достигнал и до извод, че недействителна е клаузата в договора, предвиждаща при предсрочна изискуемост да не се зачита настъпилият погасителен ефект за платеното до този момент. Тази недействителна клауза/без въззивният съд да е изследвал за действителност всички клаузи в договора/ не засяга действителността на целия договор, които съображения на въззивния съд също следва да бъдат споделени, но не и останалите решаващи съображения мотивирали крайния извод за отхвърляне на иска

Окръжен съд – Варна неправилно е приел за настъпила предсрочна изискуемост на задължението, за да уважи възражението за изтекла погасителна давност за цялото задължение. Неправилно е възприел и датата 23.10.2013г за начало на давностния срок. Въззивният съд е следвало да разгледа евентуалното възражение на ответницата, че погасителна давност е настъпила за част от общо уговорените в т.1.2 от договора 113 ежемесечни погасителни вноски, всяка в размер на 74,51 евро и платима в срок до 23-то число на текущия месец. В отговора на исковата молба е изтъкнато, че всички вноски за претендираната главница, от №9 с падеж 23.06.2010г съгласно погасителния план, до вноска №38 с падеж 23.11.2012г, са погасени по давност, това са общо 30 вноски по 74,51 евро, или 2235 евро. Заявлението на ищеца по чл. 417 ГПК е депозирано пред РС Провадия с вх.№14331/05.12.2017г с приложен документ по чл. 417 т.2 ГПК –договор за заем от 11.06.2010г. Разгледано самостоятелно, заявлението не прекъсва давността, но датата на депозирането му е от значение за давностния срок предвид прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба.Съгласно тази норма, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Създадено е изключение от общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК, което законодателно решение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и спиране течение на давността. Условието е искът да е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК, което условие в случая е спазено от ищеца .

Съгласно приетото в Тълкувателно решение №3 от 21.11.2024г по тълк. д №3/2023 ОСГТК, при уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, в случай че дълга не е обявен за предсрочно изискуем, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска ( 5-годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви давностен срок) .При сключването на процесния договор за заем, сумата 5000 евро е получена със задължение за връщане „ведно с лихвата, по начин, на лице и в срок съгласно т.1.2 от настоящия договор”.Клаузата по тази точка от договора за заем сочи да е бил предоставен на длъжника погасителният план и ГПР по договора за кредит от 28.09.2009г, за да изплаща по него. След като сборът на всички погасителни вноски /последната с падеж 28.09.2019г/ надхвърля получената в заем парична сума, при разглеждане на евентуално наведеното възражение на длъжника за изтекла погасителна давност за падежираните погасителни вноски до м. декември на 2012г, въззивният съд е следвало да изложи мотиви и по въпроса налице ли е уговорка между страните за лихва, действителна ли е тя, включително спазено ли е изискването за писмена форма/чл.240,ал.2 ЗЗД/.Съдът прилата погасителната давност като защитно възражение на длъжника само при действителни задължения. Макар спорът по делото да е за установяване на вземане единствено за главница, обсъждането на релевантните обстоятелства /факти и последици/ в гореизложената насока е от значение за непогасения към м. декември на 2017г остатък от дълга /предвид вида на вземанията, които включва вноската/,същевременно е включен и в предмета на дължимата и служебно проверка от въззивния съд, съгласно разясненията в Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022г по тълк д. №1/2020г ОСГТК , изискваща като процесуално действие проверката да бъде обявена на страните, които не са изразявали становище по този преюдициален въпрос .

Това налага отмяната на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Разноските, претендирани за настоящето производство следва да се съобразяват от съда при новото разглеждане, с оглед изхода на делото

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 1850 от 09.12.2021г г. по в гр. д. № 2028 /2021 г на Варненски окръжен съд

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: