О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 500

София, 11. 11. 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело

№ 389 /2010

година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. К., който е потвърдил извършените процесуални действия от адв. Б. М. след смъртта на неговата майка и наследодателка К. П. К., починала на 08. 06. 2009г., /включително и подаването на частна жалба/. Предмет на обжалване е определение № 1207 от 07. 07. 2009г., с което е върната подадената касационна жалба против възивното решение по гр. д.№ 182/2007г. на Благоевградски окръжен съд по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ поради това, че обжалваемият интерес е под 1000 лв.

Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, тъй като наследникът на К. К. не е уведомяван за определението, след извършеното потвърждаване, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че цената на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е равна на данъчната оценка, която по всеки от двата иска е по 84 лв., поради което общия сбор е под 1000 лв. и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационната жалба против това решение е...