Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:М. Н. Т. К. при секретар С. П. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяА. Д. по адм. дело № 6807/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, срещу решение №2713/22.04.2021 г. по адм. дело №548/2021 г. на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № 07/07.01.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Касаторът поддържа в касационната жалба и в молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - небосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационна жалба – Д. Н., с адрес в гр. София, писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство, като прилага договор за правна защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Д. Н. на длъжност началник на отдел в дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел „Вино промоционални програми и лицензии“, считано от 31.12.2020 г., на основание чл.103, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с решение № 5015 от 28.09.2020 г. по адм. дело № 3554/2020 г. на АССГ, потвърдено с решение № 15705 от 17.12.2020 г. на ВАС, Пето отделение, което отменя заповед № 76 от 13.03.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на служебното правоотношение. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма, но в нарушение на приложимото материално право. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на основни принципи в административния процес, установени в чл. 4, чл. 6 и чл. 8 АПК – принципите на законност, съразмерност и равенство, както и че спорният акт е издаден при липса на предпоставките посочени като правно основание – чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл и в противоречие с целите на закона. Изводът на съда е, че подавайки заявлението за възстановяване на държавна служба на 29.12.2020 г. в деловодството на ДФЗ лично, Нанчева е изпълнила условието да се яви в съответната администрация и недвусмислено е заявила готовността си да заеме предишната си длъжност спазила преклузивния двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Решението е правилно.

Правилна е преценката на АССГ, че с подаване на заявлението за възстановяване на заеманата от нея длъжност на 29.12.2020 г. Нанчева, е упражнила в срок правото си на възстановяване, съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Обоснован е изводът на АССГ за личното й явяване на датата, предвид показанията на свидетеля Руменов, който я е закарал до сградата на процесната дата. Липсват доказателства, оборващи показанията на свидетеля Руменов, които са и последвателни и не се отклоняват от житейската логика, поради което за съда не е имало причина да не ги кредитира. В конкретния случай, с подаване на заявлението за възстановяване на държавна служба на 29.12.2020 г. в деловодството на ДФЗ Нанчева е изпълнила условието да се яви в съответната администрация и е заявила готовността си да заеме предишната си длъжност и с това свое действие е спазила преклузивния двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., от което следва, че липсва предпоставка за прекратяване на служебното й правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаване е издал незаконосъобразен акт, който АССГ е отменил в съответствие със съдържанието на цитираната материално - правна норма.

Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2713/22.04.2021 г. по адм. дело №548/2021 г. на Административен съд - София - град .

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, да заплати 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски по делото на Д. Н., с адрес в гр. София,[адрес].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. /п/ Тинка Косева