Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от М. И. В. и Р. К. Д. срещу определение № 492 от 14. 05. 2010 г. по гр. д. № 126/10 г. на ВКС ІІ ГО, с което подадената от тях касационна жалба не е допусната до касационно обжалване. Иска се отмяна на определението и постановяване на определение, с което обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.

Ответникът по жалбата “Национална спортна база” Е. гр. София оспорва същата.

За да се произнесе, ВКС съобрази следното:

След проверка на фактите по делото настоящият тричленен състав установи, че частната жалба

е недопустима

, тъй като определението на предходния тричленен състав на ВКС не подлежи на обжалване.

С обжалваното определение, в производство по чл. 288 ал. 1 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК, предходният тричленен състав не е допуснал касационно обжалване на решение от 09. 11. 2009 г. по гр. д. № 988/09 г. на Софийски апелативен съд. Това определение не подлежи на обжалване. С ГПК, обн. ДВ бр. 59 от 20. 07. 2007 г., законодателят е възприел факултативен касационен контрол на въззивните решения. Касационното производство протича в две фази - по допускане на касационното производство и по разглеждане на касационната жалба. Преценката дали въззивното решение се допуска до касационното обжалване се извършва в закрито заседание по реда на чл. 288 от ГПК. Това определение не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения които подлежат на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила решенията по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. След като законодателят е записал че въззивното решение влиза в сила поради недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, процесуално недопустимо е определението по чл. 288 ГПК да бъде обжалвано. Останалите доводи, които се поддържат в частната жалба са по съществото на спора и не са предмет на разглеждане в настоящото производство.

Предвид на изложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Ответникът по жалбата претендира за разноски. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 7 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторите дължат заплащане на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ

като недопустима

частната

касационна жалба на М. И. В. и на Р. К. Д. срещу определение № 492 от 14. 05. 2010 г. по гр. д. № 126/10 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО.

ОСЪЖДА

М. И. В. и Р. К. Д. да заплатят на “Национална спортна база” Е. гр. София 100 лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: