Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. К. с [фирма], чрез адв. К. Г. срещу Решение № 1107 от 01. 06. 2016 г. по адм. дело № 878/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІХ състав в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № Р-16-1401900-091-01 от 26. 11. 2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 136 от 19. 02. 2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП относно определени задължения за ДДС в общ размер на 24 964, 87 лева и лихви 8621, 14 лева, годишени и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 2 242, 52 лева и лихви 870, 99 лева, вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице 2011 г. главница 0, 00 лева и лихви 7, 10 лева, вноски за ЗО 2012 г. главница 303, 17 лева и лихва 58, 06 лева.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на производството не е установено да има подписани от ЕТ или негови служители фактури, за които данъчните органи твърдят, че не са били осчетоводени от него, както и липсват други доказателства за предаването на стоките по тях, поради което не са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и РА се явява незаконосъобразен относно определените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и по ЗЗО за съответните данъчни периоди. Посочва, че съдът не...