Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4838 от 07. 07. 2016 г. по адм. дело № 3539/2015 г. на Административния съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу решение № Ц-11 от 30. 06. 2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по точка 2.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира за неправилен и необоснован извода в решението на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган. Твърди, че в конкретната хипотеза КЕВР не може да определя цените на топлинната енергия, а единствено да одобрява, предложени такива от дружествата. На следващо място касационният жалбоподател счита за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР е издадено в предвидената от закона форма. Твърди, че решението не е изготвено в установената форма за издаване на индивидуален административен акт, тъй като съдържа цени на топлинна енергия, които се отнасят до различни, независими едно от друго енергийни дружества. Релевирани са и аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР е издадено при спазване на административнопроизводствените правила. Твърди, че КЕВР не е спазила процедурата за утвърждаване на цените, предвидена в ЗЕ и НРЦЕЕ. На следващо място касационният жалбоподател намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР е издадено при спазване на материалноправните разпоредби на закона. Твърди, че решението на КЕВР в обжалваните части противоречи на...