Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” В. Т срещу Решение № 138/10. 05. 2017 г., постановено по административно дело № 516/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р – 04001514003644-091-001/25. 04. 2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, частично потвърден с Решение № 217/15. 07. 2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” В. Т, в частта, с която за данъчни периоди месеци 01 и 02. 2014 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 10 300, 97 лева по фактури №№ 3/21. 01. 2014 г. и 10/07. 02. 2014 г., ведно със съответните лихви. Сочи се отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, в резултат на допуснати от съда нарушения по преценка на фактите и наличните доказателства. По развити в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението в оспорената част, след което да се отхвърли жалбата на [фирма] против ревизионния акт в тази част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е касационна жалба и от [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощник – адвокат О. Б. против съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против посочения ревизионен акт. Развити са доводи за несъответствие на съдебния акт с приложимите материални разпоредби. Твърди се, че съдът не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което достигнал до вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка, както и, че от представените в ревизионното и съдебно производство документи, се установявала реалността на извършените вътреобщностни доставки, поради което не следвало да...