Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 1736/03. 10. 2016г. по адм. д. № 1015/2016г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001615006980-091-001/07. 01. 2016г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1120лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001615006980-091-001/07. 01. 2016г. на ТД на НАП-Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 4716, 89лв по фактури на [фирма] на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на СМР по спорните фактури не са осъществени.

Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване от доставчика на договорените хидроизолация и топлоизолация по договорите от 3. 06. 2015г. и 9. 06. 2015г. По договорите доставчикът е следвало да осигури работници за изпълнението на СМР. Представената справка по чл. 73 от ЗДДФЛ не съдържа данни за кои 2 лица се отнася и не доказва доводът на касатора, че са били наети двама строителни работници от доставчика за изпълнение на възложените от касатора СМР. Представените ГДД на двамата работници от 21. 04. 2016г. с приложени в тях справки за плащане на труд на 5. 10. 2015г. не могат да се свържат с процесните СМР, които според актовете обр. 19 са завършени на 22. 06. 2015г. и на 31. 07. 2015г. Договорите за наемане на двамата работници не са представени по делото въпреки указанията на съда по чл. 171, ал. 4 от ДОПК, поради което обоснован е изводът на съда, че не е доказано извършване на възложените по договорите СМР от издателя на спорните фактури. Правилни са изводите на съда за несъответствие между датите на актовете обр. 19 и окончателната фактура от 30. 07. 2015г. Показанията на двамата свидетели не подкрепят представените актове обр. 19 за приемо–предаване на договорените СМР. Според св.Г. изпълнението е продължило 4-5 месеца, а според договорите и актовете обр. 19 – 2 месеца. Според св.Т. СМР са изпълнявани от месец юни до септември, което също противоречи на данните в договорите и актовете обр. 19. При тези противоречия и предвид данните по делото за наемане от касатора на св.Г. за технически ръководител на обекта и на строителен работник съдът е достигнал до обоснован извод, че изпълнените на обект хидроизолация и топлоизолация не са извършени от доставчика, издал спорните фактури.

Доводите на касатора за несъобразяване с относимата практика на СЕО и СЕС са неоснователни. Решението е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС в решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други, според която правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено, когато получателят разполага с фактура за доставката, издадена от лицето, осъществило доставката. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС в случая е неоснователно, тъй като в него са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес изпълнението на доставките от издателя на фактурите не е доказано. Служебните бележки за плащане на работници от доставчика са представени едва в съдебното производство и са съставени след започване на ревизията на 24. 08. 2015г., оспорени са от ответника като съставени за нуждите на процеса, не са представени договори за наемане на работници и правилно са преценени от съда като недостатъчни, за да докажат изпълнение на фактурираните доставки на труд по изграждане на договорени СМР.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за 560, 18лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1736/03. 10. 2016г. по адм. д. № 1015/2016г. на Пловдивския административен съд.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-Пловдив 560, 18лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. (