Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. А., срещу решение № 346 от 19. 10. 2016 г. постановено по адм. дело № 486/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000515008424-091-001 от 13. 04. 2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден в обжалваната му част с решение № 193 от 27. 06. 2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. В. Т при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 052. 58 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че разходите за възнаграждения на лекарите по дентална медицина попадат в хипотезата на чл. 77, ал. 1 ЗКПО и същите са отчетени в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „ОДОП” - гр. В. Т, при ЦУ на НАП, в писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните...