Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от К. Г. Д., чрез адв. Д. Д., срещу Решение № 1361 от 05. 07. 2016 г., постановено по адм. д. № 3069 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив).

Предвид изложеното в касационната жалба, релевират се доводи за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът не е съобразил, че още с подаване на исковата молба Д. е посочил, че я насочва срещу Министерство на правосъдието (МП), както и срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“). Поддържа становище, че надлежен ответник е ГД „ИН“ – самостоятелно юридическо лице, чиито длъжностни лица осъществяват пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода за исковия период. Излага съображения по същество на спора. Иска отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество, с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По електронна поща е постъпила молба от адв. Д., в която се изразява становище по същество на спора.

Ответникът – МП не представя писмен отговор на жалбата.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за...