Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Видинска митрополия, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. Г. от АК Монтана, срещу решение № 224 от 5. 06. 2017 г., постановено по адм. дело № 100/2017 г. на Административен съд - Монтана, в частта с която е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителен кодекс № 410-1/06. 12. 2016 г., издаден от орган по приходите при община Б., потвърден с решение № 03/16. 02. 2017 г. на Ръководител на звено "Местни приходи" при община Б., досежно установените в тежест на Видинска митрополия задължения за данък недвижим имот (ДНИ) за 2016 г. и такса битови отпадъци (ТБО) за 2016 г. за услугите "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депа" за имот № 095026 в землището на [населено място], партида 6201F8068.

Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Ова основна защитна теза, че Видинска митрополия е освободена от заплащане на ДНИ и ТБО на основание чл. 24, ал. 1, т. 9, респ. чл. 71а от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Поддържа, че услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депа" не е предоставяна от общината през разглеждания период. Акцентира, че за извършваното снегопочистване и опясъчаване не се дължи ТБО, т. к. пътят, водещ до процесния имот е общински, а тези дейности се финансират от републиканския бюджет. Иска се отмяна на решението в обжалваната част с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени АУЗД, както и да се присъдят заплатените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд.

Ответникът – ръководител на звено "Местни приходи" при община Б. в писмено възражение от 24. 07. 2017 г. и приложени към него доказателства, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да обоснове извод за законосъобразност на АУЗД в оспорената част, АС - Монтана е приел за установено, че с декларация вх. № 6201000880/04. 12. 2015 г. по чл. 14 ЗМДТ (л. 38-42), Видинска митрополия, като собственик по давностно владение съгласно нотариален акт № 322, т. I, дело № 786/1997 г., издаден от районен съдия при Б. Р съд, е декларирала недвижим имот пл. № 095026, състоящ се от земя и сграда с обща отчетна стойност 3 876. 2 лв., находящ се в землището на [населено място], община Б., с ЕКАТТЕ 07510. Възприемайки заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза и след анализ на дефинитивните норми на § 1, т. 36 и т. 37 от Допълнителните разпоредби на ЗМДТ, регламентиращи понятията "храм или молитвен дом" и "манастир", съдът е приел, че сградата, намираща се в имота е с действително предназначение магерница – ресторант, поради което не са налице условията на чл. 24, ал. 1, т. 9 и ал. 2 и чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ за освобождаване от ДНИ и ТБО за 2016 г. Преценил е, че са спазени относимите към ДНИ материалноправни разпоредби от ЗМДТ, поради което данъкът по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, като сбор от данъчните оценки на земята и сградата в имота, умножена по 1. 5 промила, съгласно чл. 10 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Б., правилно е определен в размер на 40. 76 лв.

По отношение на услугите за сметосъбиране и сметоизвозване, АС - Монтана е отменил определените с АУЗД в тежест на Видинската митрополия задължения. Срещу тази част от съдебното решение не е подадена касационна жалба от страна на административния орган и същото е влязло в сила.

Досежно услугите по депониране и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване първоинстанционният съд е счел, че определените с АУЗД задължения за тези дейности са дължими, т. к. съгласно Заповед № РД-15-67/29. 10. 2005 г. на кмета на община Б. имотът е разположен в границите на районите, в които общината е организирала извършаването им. Въз основа на представените по делото пътни листове и констативни протоколи, е преценено, че не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ, т. к. услугата е предоставяна от общината под формата на снегопочистване и опясъчаване на пътищата, включително този, водещ до процесния имот № 095026. Констатирано е наличие на функциониращо депо за обезвреждане на битови отпадъци и по аргумент на противното от чл. 71, т. 3 ЗМДТ е прието, че задълженията и по този компонент от ТБО за 2016 г. са дължими в определения с АУЗД размер от 54. 35 лв. По тези съображения съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на АУЗД в обжалваната му пред касационната инстанция част. Решението е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие с фактическите обстоятелства и относимата нормативна уредба АС - Монтана е извел верен правен извод за законосъобразност на АУЗД в оспорената му част, като мотивите му се възприемат изцяло от касационната инстанция.

Между страните не е налице спор по фактите. Спорните въпроси се концентрират досежно наличието на условията по чл. 24, ал. 1, т. 9 (изм. - ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 1. 01. 2014 г.), респ. чл. 71а, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 1. 01. 2014 г.) ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от задължението за плащане на ДНИ и ТБО за 2016 г. за недвижим имот (сгради и земя) № 095026, както и дължимостта на ТБО за услугите по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депа", предпоставена от установяването, че не са налице предпоставките по чл. 71, т. 2 и т. 3 (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1. 01. 2014 г.) ЗМДТ.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 – 19 ЗМДТ.

Конкретният случай не се субсумира в нито една от цитираните разпоредби.

Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, свеждащи се до неправилно приложение на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ. По силата на цитираната разпоредба освобождават се от данък храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната. Нормата, тълкувана във връзка с дадените в § 1, т. 36 и т. 37 ДР ЗМДТ легални дефиниции налага извод, че в случая от съществено значение е да се установи, че имотът, респ. сградите разположени в него, са предназначени за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, респ. за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.

Видно от представената по делото скица на имота в него са разположени двуетажна масивна сграда № 1 (бракувана с протокол за брак на активи), масивна стопанска сграда № 2 (функционираща като ресторант "Магерница") и две полусъборени стопански сгради, едната от които е отдадена под нам и се ползва като ресторант "Под манастирските орехи". При тези фактически обстоятелства, обоснован е изводът на съда, че процесният имот не представлява храм, молитвен дом или манастир съгласно дадените в § 1, т. 36 и т. 37 ДР ЗМДТ дефиниции за тези понятия, поради което за него на общо се основание дължи данък по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Самият жалбоподател не оспорва обстоятелството, че две от постройките се ползват с търговска цел, поради което е приложимо изключението по чл. 24, ал. 2 ЗМДТ, респ. чл. 71а, ал. 2 ЗМДТ, и ДНИ, респ. ТБО е изискуем. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че имотът се ползва от служащите и наетите от манастира лица във връзка с изпълнение на служебните им задължения, респ. че пространството се ползва като паркинг за колите на манастира и неговите посетители. Данъчноправните норми са с императивен характер и е недопустимо те да бъдат тълкувани разширително. Правилното приложение на материалния закон изисква да се установи дали имотът е предназначен за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди. Такъв извод не може да бъде направен за конкретния имот. Ето защо обоснован е решаващият извод на съда, че за него ДНИ се дължи. Законосъобразно на основание чл. 21, ал. 1 ЗМДТ размерът на задължението е определено върху данъчната оценка на имота, умножен по 1. 5 промила, съгласно чл. 10 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Б..

По отношение на ТБО за услугите по двата компонента "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депа":

Съгласно чл. 62 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

Хипотезите, в които ТБО не се събира са изчерпателно посочени в чл. 71 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1. 01. 2014 г.) и се отнасят до имотите, които не се обслужват от общината, т. е. услугите не се предоставят (чл. 71, т. 2), както и когато в населеното място липсва функциониращо депо за обезвреждане на битови отпадъци (чл. 71, т. 3). Настоящият случай не попада в нито една от хипотезите на цитираните разпоредби за недължимост на ТБО, а в съответствие с посоченото по-горе, и на чл. 71а ЗМДТ, за освобождаване на данъчнозадълженото лице от заплащане на ТБО.

По делото са представени пътни листове и протоколи за установяване на извършените дейности, които сочат, че през 2016 г. общината е организирала и обективно е извършвано снегопочистване и опесъчаване до имота. Неоснователно касаторът възразява, че дейностите по зимно поддържане на общинските пътища, какъвто е този водещ до имота, се финансират от Републиканския бюджет, с което обосновава извод за недължимост на ТБО за услугата "поддържане на териториите за обществено ползване" на територията на община Б..

По силата на чл. 8, ал. 1 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП), пътищата са публична и частна собственост. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост (чл. 8, ал. 2), а общинските са публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3). Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 32 ЗП), като поддържането следва да е съобразено с транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда (чл. 29 ЗП).

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗП изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на републиканските и общинските пътища се финансират със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините, с безвъзмездно предоставени средства и със заеми от международни финансови институции (в същия смисъл е чл. 50, ал. 2 с. з.) Бюджетните средства за финансиране на дейностите се определят със Закон за държавния бюджет за съответната година.

С разпоредбата на чл. 50 от Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2016 г. са приети размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2016 г. под формата на субсидии по механизъм и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 2 222 918, 7 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т. ч. обща изравнителна субсидия 269 000, 0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 28 128, 1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 142 090, 2 хил. лв.

От анализа на цитираните норми в контекста на разпоредбите и целта на ЗМДТ следва извод, че държавното финансиране на местните дейности по поддържане на общинските пътища, вкл. тези за снегопочистване, и като цяло, бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, не отменят дължимостта на ТБО от ползващите пътищата данъчнозадължени лица. Дължимостта на таксата за поддържане на териториите за обществено ползване е обвързана от това дали е предоставена, а не с какви средства тези дейности са финансирани. Последното обстоятелство има отношение към алгоритъма за изчисляване на план-сметката по чл. 66, ал. 3 ЗМДТ и поради това рефлектира върху крайния размер на таксата, дължима от данъчнозадължените лица с оглед регламентът за формирането му на база реално направени от общината разходи за съответната услуга. Това са въпроси извън предметния обхват на настоящата съдебна проверка, т. к. план-сметката се одобрява от Общинския съвет и подлежи на проверка от Сметната палата (чл. 66, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗМДТ).

За настоящия казус от съществено значение е да се установи обективното извършване на дейностите, за които е определена ТБО, защото тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи. В тази връзка първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, обосновано е приел, че е организирано снегопочистване в района, която дейност се включва в дейностите по поддържане на чистотата на териториите за общо ползване, т. е. установено е, че услугата е предоставяна. Представен е и договор между община Б. и [фирма] за приемане, сепариране и обезвреждане чрез депониране на смесени битови отпадъци, който сочи, че на територията на община Б. съществува функциониращо депо за битови отпадъци и чл. 71, т. 3 ЗМДТ не е приложим. Въз основа това съдът е направил правилен правен извод, че за 2016 г. ТБО по двата компонента "поддържане на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения" се дължат от жалбоподателя, респ. и в тази част АУЗД е законосъобразен и правилно е отхвърлено оспорването срещу него.

За размера на задълженията за ТБО не се спори. Установява се и от заключението на вещото лице по СИЕ, че те правилно са определени въз основа данъчната оценка на имота (сгради и земя), умножен по съответните промили съгласно Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Б.. Законосъобразно са начислени и съответните лихви за забава.

По изложените съображения съдебното решение в обжалваната му част като правилно, следва да се остави в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски за касационната инстанция не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224 от 5. 06. 2017 г., постановено по адм. дело № 100/2017 г. на Административен съд - Монтана.

Решението е окончателно.