Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - Добрич (ОДМВР) В. К. против решение № 139 от 17. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 118/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена негова заповед № 357з-364 от 24. 02. 2016 г. за налагане на К. Д. Д. - началник сектор "Човешки ресурси" при ОДМВР на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда и нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се направилно приложение на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и чл. 10 и 11 от Инструкция № 8121з-470 от 27. 04. 2015 за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплинарната практика в МВР (Инструкция № 8121з-470 за дисциплинарната дейност, Инструкцията). Оспорва се извода на съда за допуснато нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Иска се отмяна на решението и при уважаване на жалбата присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - К. Д. Д., чрез пълномощниса си адв. Е. Т., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни доводи за правилността на оспореното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по жалба против заповед № 357з-364 от 24. 02. 2016 г., издадена от директора на ОДМВР - Добрич за налагане на К. Д. Д. - началник сектор "Човешки ресурси" при ОДМВР на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.

От събраните по делото доказателства, които изключително подробно е обсъдил, в това число и събраните гласни доказателства от разпитаните петима свидетели, съдът правилно е установил фактите по спора. Дисциплинарното производство е започнало по докладна записка № 357р-265 от 08. 01. 2016 г., изготвена от И. И. Д. - системен оператор в сектор "КАО", подадена до директора на ОДМВР - Добрич. Докладната записка е изготвена от служителката, след като е извикана от директора на ОДМВР - Добрич и същият й е наредил да даде обяснения за случилото се на 07. 01. 2016 г. Събитията, които са посочени в докладната записка са, че на 07. 01. 2016 г., в деловодството е влязъл К. Д. и й е наредил да сканира и да изпрати в Дирекция "Човешки ресурси" - КДТС София, по електронна поща, предложение за обявяване на конкурс за преминаване в по-висока длъжност на държавни служители в ОДМВР, върху което е имало резолюция на директора на ОДМВР - "Обратно" и разпореждане за смяна на членове на конкурсната комисия, без печат и регистрационен номер. Същата е изпълнила разпореждането, макар да е считала, че не е редно.

Със заповед на директора на ОДМВР № 357з-77 от 12. 01. 2016 г. е разпоредено извършването на проверка относно неправомерното разпореждане от страна на Д. за сканиране на посочното предложение и положената върху същото резолюция и изпращането му в МВР - София. Резолюцията на Директора на ОДМВР върху предложението гласи : "Обратно! На мястото на К. Х. като председател да се впише В. К., на мястото на К. Д. като член на се впише П. П. - Н. П РУ."

Назначената за извършване на проверката комисия е събрала доказателства, изслушала е и обясненията на дисциплинарно привлеченото лице. Установено е, че по повод обявяването на споменатия конкурс е възложено на Д. да изготви необходимото предложение до министъра на вътрешните работи за обявяване на конкурс, в което следва да се съдържа и състава на конкурсната комисия. Предложението е изготвено на 06. 01. 2016 г., но на следващия ден е върнато от директора с цитираната резолюция, за изготвяне на ново предложение, което Д. е преценил, че е в нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-406 от 14. 04. 2015 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност на държавни служители в МВР (Наредбата), съгласно който в състава на конкурсната комисия се включват държавни служители от звената "Човешки ресурси" на съответната структура, за която е обявен конкурса. Д. е възложил изготвянето на ново предложение, съгласно резолюцията на директора, като е провел и телефонен разговор със служител от Дирекция "Човешки ресурси", отдел "Кадрова дейност в областните дирекции МВР" на МВР, като го е информирал за случващото си. Служителят е помолил предложението с резолюцията да бъде сканирано и изпратено, след което Д. е наредил на И. Д. да го сканира и изпрати по електронната поща. В края на работния ден на 07. 01. 2016 г. по нареждане на директора на ОДМВР е изготвено ново предложение, в което отново като членове на конкурсната комисия са включени Х. и Д., в съответствие с изискванията на Наредбата.

Резултатите от извършената проверка са обобщени в справка № 357з-1100 от 03. 02. 2016 г. В справката е прието, че уведомяването от страна на Д. на Дирекция "Човешки ресурси ", отдел "К. Д в областните дирекции на МВР" на министерството е опит за дискредитиране на ръководството на ОДМВР, в лицето на директора, пред Дирекция "Човешки ресурси", тъй като след като е установил, че разпореждането на директора за смяна на членовете на конкурсната комисия е незаконосъобразно, Д. е следвало да го уведоми като изложи доводите си, вместо да изпраща документа по електронната поща. С посоченото е прието, че е нарушен Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР (Етичния кодекс) - т. 13, б. "г" - принцип на лоялност и т. 62, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

Д. е запознат със справката на 08. 02. 2016 г., но не е дал обяснения. Съставен е нарочен протокол от 23. 02. 2016 г. за изслушването му, който е подписан от Д., без даде допълнителни обяснения.

Оспорената заповед е издадена на 24. 02. 2016 г., като със същата е наложено дисциплинарното наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.

При тези данни, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, изпълнено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за приемане на писмени обяснения на държавния служител преди налагане на наказанието.

Съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на съществен порок във формата, тъй като липсват задължителни реквизити, визирани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В същата не са посочени точно мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и кои точно разпоредби са нарушени, т. е. не са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта - порок по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта липсва описание и индивидуализация на нарушението, което препяства упражняването на правото на защита на наказаното лица, както и извършването наконтрол за законосъобразност.

На второ място съдът е приел, че не е спазено изискването на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено нарушение и неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни, дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди извършване на проверка. В случая, в докладната записка, по която е започнало производството липсват данни за извършено нарушение, тъй като разпореденото на служителката изпращане на сканиран документ по електронна поща е в рамките на нейните задължения. Освен това, докладната записка е изготвена по нареждане на наказващия орган. Самата записка не съставлява сигнал по смисъла на чл. 10 и 11 от Инструкция № 8121з-470 от 27. 04. 2015 г., тъй като не съдържа необходимите реквизити.

На трето място, съдът е приел, че издадената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като наказаното лице не е осъществило вменените му нарушения. Не е налице нарушение на т. 13, б. "г" от Етичния кодекс, тъй като принципа за лоялност, следва да се съчетава в дейността на служителите с поставения на първо място в текста принцип на законност. В случая Д. е имал основание да не се съгласи с резолюцията на директора на ОДМВР за изготвяне на предложение за конкурс, относно състава на конкурсната комисия. Същото има харктер на разпореждане по смисъла на легалната дефиниция по чл. 5, ал. 2 от Инструкцията, в който случай съгласно т. 62 от Етичния кодекс, ако държавният служител счита разпореждането за незаконосъобразно, същият следва да посочи основанията си затова пред органа, който я е издал или ако е необходимо пред по-висшестоящата инстанция. Анализът на текста сочи, че е предоставена възможност за преценка на служителя, дали да уведоми висшестоящата инстанция, т. е. уведомявайки Дирекция "Човешки ресурси" МВР - София, Д. не е извършил нарушение. В типовата длъжностна характеристика на същия е предвидено участието му в планирането, подготовката и провеждането на конкурсите за ръководни и изпълнителски длъжности, което оправдава обръщането с молба за указания към по-висшестоящата институция.

Извън доводите за несъставомерност, съдът е посочил, че административнонаказващият орган не е спазил и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не е извършил визираната в текста преценка, което съставлява и нарушение на чл. 146, т. 5 от АПК. В тази връзка съдът е посочил, че в изброяването по тежест в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР на дисциплинарните наказания, порицанието е на трета позиция. Налице са по-леки наказания, но в заповедта липсват мотиви за избора на конкретното наказание.

По тези съображения за наличие на нарушение по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, съдът е постановил отмяна на оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в докладната записка, по която е започнало производството, изготвена от И. Д. е посочено кой е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, т. е. налице са достатъчно данни, за да се започне проверка.

Преди всичко следва да се посочи, че докладната записка е подадена, в резултат на нареждане от страна на дисциплинарно наказаващия орган задължаващо служителката Д. да даде обяснения за станалото на 07. 01. 2016 г. Изискването от дисциплинарнонаказващия орган на такава докладна записка изключва същата да бъде разглеждана като сигнал за извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като съгласно ал. 2 от същия текст, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди извършването на проверка. Посочените разпоредби са детайлизирани в нормите на чл. 10 и чл. 11 от Инструкция № 8121з-470 за дисциплинарната дейност. Съгласно чл. 10 при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител писмено се уведомява компетентният дисциплинарнонаказващ орган, а съгласно чл. 11 в уведомлението по чл. 10 се посочват данни за нарушителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, разпоредбите, които са нарушени, правното основание и предвиденото наказание. В случая, самият дисциплинарнонаказващ орган е изискал подаването на данни за извършено нарушение, с което е демонстрирано наличие на предварително становище за осъществяване на нарушение, което е в грубо противоречие с разписаната както в закона така и в Инструкцията поредност на действията за установяване на дисциплинарно нарушение и неговия извършител. Този ред е създаден с цел гарантиране на законосъобразно провеждане на дисциплинарното производство, в това число и защитата на правата на дисциплинарнопривлеченото лице. В случая, чрез нарушението на реда за провеждане на дисциплинарно производство, което правилно съдът е квалифицирал като нарушение на административнопроизводствените правила, е проявена и пристрастност от дисциплинарнонаказвания орган, което е нарушение на основните принципи на АПК.

Освен това, правилно съдът е приел, че е допуснато и друго нарушение на чл. 11 от Инструкцията, тъй като дори и докладната записка да се приеме за сигнал, то същата не съдържа реквизитите, посочени в цитираната норма. В касационната жалба се възразява, че в докладната записка се съдържат реквизитите по чл. 11, с изключение на посочване на нарушените разпоредби, правното основание и предвиденото наказание, което не е изискуемо от чл. 205 от ЗМВР, съответно Инструкцията не е приложима в тази част. Възражението в случая не може да бъде споделено, доколкото в докладната записка се твърди, че Д. е принудил служителката да наруши правилата за деловодната дейност, а дисциплинарното наказание е наложено за различно нарушение - уведомяване без основание на Дирекция "Човешки ресурси - КДТС" (както е наречена структурата в оспорената заповед) което е прието за нарушение на правилата на Етичния кодекс от наказващия орган, т. е. липсва годно основание за наложеното наказание.

П. Пционният съд е разтълкувал приложимостта на текстовете от Етичния кодекс, чието нарушение се твърди - т. 13, б. "г" и т. 62, като е приел несъставомерност на деянието. Възражението в касационната жалба, че по отношение приложението на т. 62 от Ентичния кодекс, съдът не познава структурата на МВР, тъй като Дирекция "Човешки ресурси" - МВР София не е по-висшестоящия административен орган на началника на сектор "Човешки ресулси" в ОДМВР - Добрич, т. е. не е по-висшестояща инстанция по смисъла на т. 62 от Етичния кодекс, е неоснователно. Неоснователно се възразява и че наказаният служител и бил длъжен да уведоми началника си за неправомерното му разпореждане. Съгласно т. 62 от Етичния кодекс, държавният служител не изпълнява заповед, нареждаща му да извърши явно незаконни действия. Ако счита, че дадена заповед или разпореждане (какъвто е настоящия случай) е неправомерно, същият следва да посочи основанията си за това пред органа, който я е издал, или, ако е необходимо - пред по-висшестоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че нормата предоставя право на преценка на служителя, пред кого да изрази основанията си защо счита, че дадена заповед или разпореждане е незаконосъобразно - пред органа, издал същата/то или пред по-висшестоящата инстанция. Правото на преценка, следващо от диспозитивния характер на нормата е обосновано от необходимостта, с оглед подчиненото положение на служителя същият да има възможност да изрази основанията си пред инстанция, различна от лицата, на които е подчинен. Текстът не дава основание да се приеме и че "по-висшестояща инстанция" означава горестоящ административен орган в структурата на МВР, в случая главен секретар, заместник-министри или министър, както се сочи в касационната жалба. Няма място за подобно стеснително тълкуване, тъй като в текста ясно е проведено разграничение между понятията "орган" и "инстанция". Дирекция "Човешки ресурси" - МВР - София, осъществява методическо ръководство, помощ и контрол в структурите на МВР по направление на дейността си, съгласно чл. 96, ал. 1, т. 11 от Правилник за устройството и дейността на МВР, което е посочено и в касационната жалба, т. е. това е висшестоящата инстанция, която следва да ръководи, контролира, консултира дейностите свързани с човешките ресурси, съответно пред която следва служителят да изрази основанията си за неправомерност на смяната на членове на конкурсна комисия за провеждане на конкурс, свързан с човешките ресурси.

Оспореното решение е постановено след правилно установяване на фактите по спора, същото е обосновано с оглед събраните доказателства и с него правилно е приложен закона. Същото не страда от сочените в касационната жаблба пороци и следва да бъде оставено в сила.

Не се установява от ответника по касация да са направени разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 17. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 118/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.