Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] (в несъстоятелност) и на [фирма],, срещу Решение № 2944 от 28. 04. 2016 г. по адм. дело № 2850/2014 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. С., в частта в която са отхвърлени жалбите им.
В касационната жалба на [фирма] (в несъстоятелност) се излага становище за неправилност на решението, като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС е приел липса на реално извършена доставка на услуга, като не е обсъдил подробно възраженията относно допуснати в хода на ревизията процесуални нарушения на ДОПК, довели до нарушаване правото на защита на [фирма]. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба на [фирма] се излагат идентични доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че РА е издаден след некомпетентните действия на органа по приходите, тъй като е издаден РА на [фирма], макар че дружеството се е преобразувало и част от дейността му се е обособила в новоучреденото дружество-касатор, което трябва също да е адресат на акта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП, в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Представя писмени доказателства за длъжностите на лицата участващи в ревизионното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледани по същество са неоснователни.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС е бил ревизионен акт /РА/ №2251300077/31. 07. 2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 416/04. 03. 2014г. на Д. Д "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП.
За да постанови решението в обжалваната част, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК.
Доколкото доводите и съдържанието на двете касационни жалби е еднотипно, изложените в тях аргументи ще бъдат разгледани общо в настоящото решение:
На първо място настоящият състав намира, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд нарушения на относимите материални и процесуални разпоредби.
Законосъобразно е прието, че приложените по преписката доказателства относно компетентността на органите, издали заповедите за възлагане, спиране, възобновяване и определяне на компетентен орган да издаде оспорения РА, установяват че същият е издаден от териториално и материално компетентни органи при спазване на всички процесуални правила на чл. 112 - чл. 113, чл. 117 и чл. 119 от ДОПК и съобразно §35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК, обн. с ДВ, бр. 81 о т 2012 г., в сила от 01. 01. 2013 г. В тази наоска са неоснователни доводите на касаторите за липса на доказателства за заемане на длъжностите от лицата участващи в ревизионното производство. В тази насока от ответника по жалбите в настоящото производство са представени неоспорени заповеди за назначаване на съответната длъжност на лицата участвали при издаване на процесния РА.
Неоснователен е довода, че в нарушение на процесуалните правила РА е издаден на [фирма],което е преобразувано и част от дейността му се е обособила в новоучреденото дружество- [фирма], което трябва също да е адресат на акта.
Въпреки извършеното преобразуване на [фирма] по реда на чл. 262в, ал. 2 от ТЗ чрез отделяне на част от дейността му, а именно на дейността на борсовото представителство от предмета на дейност на дружеството, в новоучреденото дружество [фирма], субектът на ревизионното производство не се прекратява, а продължава да съществува с намалено имущество. От своя страна, дружеството към което е преминало част от имуществото на преобразуващото се дружество става негов правоприемник за тази част.
На основание чл. 263л, ал. 1 от ТЗ, за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества като отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване. Видно от приложения протокол от общото събрание на съдружниците на [фирма] от 23. 12. 2012 г., преминалите активи върху новоучреденото дружество [фирма] възлизат на 242 000 лв. активи и 230 000 лв. пасиви, а капиталът на отделилото се дружество е 5 000 лв. С писмо от 12. 02. 2014 г. РА е връчен на [фирма], поради което не е налице и твърдяното нарушение на правото му на защита.
Не е налице твърдяното от жалбоподателите допуснато процесуално нарушение на чл. 126 от ДОПК, която се отнася до различна хипотеза, при която се извършва ревизия на повече от един правоприемници. При наличие на солидарни длъжници административният орган преценява от кого да потърси публичните задължения, в какъвто смисъл е практиката на ВАС : решение № 9403/27. 06. 2011 г. на ВАС по адм. д. № 15117/2010 г.. I о., решение № 2484/24. 02. 2010 г. на ВАС по адм. д. № 10509/09 г.. I о., решение № 1, 1801/06. 11. 2008 г. на ВАС по адм. д. № 6619/08 г., I о. В частта по ЗДДС:
Не са налице твърдяните от касационните жалбоподатели нарушения при обсъждане и анализиране на събраните доказателства относно реалността на спорните доставки. Изводите за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит са изведени от съда след задълбочена проверка поотделно в съвкупност на всички събрани доказателства и в съответствие с практиката на ВАС и на СЕС по аналогични дела.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим в производствата по ДОПК на основание разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, в ревизионните производства, при които се осъществява контрол за спазването на правилата на ЗДДС, в частност за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, жалбоподателят, като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, следва да докаже по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните доставки, тяхното действително изпълнение от посочения във фактурите доставчик, приемането и използването им за последващи облагаеми доставки в рамките на независимата икономическа дейност.
Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по фактури, издадени от [фирма], за данъчни периоди 24. 07. 2008 г.-29. 02. 2010 г. с предмет на доставката „борсово посредничество”, съдът правилно и съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест е обсъдил относимите писмени доказателства, събраните в съдебното производство гласни доказателства и приета ССЕ.
Правилно е прието за установено, че въпреки представените от жалбоподателя договор за борсово представителство от 30. 05. 2008 г. между [фирма] и [фирма], граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 30. 05. 2008 г. между [фирма] и Д. Е. Т., ведно с фактури и приемо-предавателен протокол между [фирма] и Д. Е. Т. и доказателства за извършено плащане по процесните фактурите по касов или банков път, нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство са представени двустранно подписаните спецификации между [фирма] и [фирма], предвидени в договора за предварително съгласуване на параметрите на подготвяните сделки. При извършените насрещни проверки на дружествата, посочени в приемо-предавателните протоколи като осигурени клиенти в изпълнение на договора от 39. 05. 2008г., управителите или техни упълномощени представители са заявили за нуждите на ревизията, че през ревизирания период не са търгували на [фирма] чрез [фирма] и Д. Е. Т. и не са имали контакти с тях.
От отговор на [фирма] за установено съдът е прел, че [фирма] и Д. Е. Т. не са вписани като брокери в регистъра на [фирма].
Първоинстанционният съд правилно при обсъждане на свидетелските показания е установил противоречие между показанията на Д. Е. Т., дадени за целите на досъдебното производство по д. пр.№132/11 г. по описа на НСлС, декларираните пред ревизиращите органи данни и дадените като свидетел пред първоинстанционния съд. Пред съда свидетелката е заявила, че именно управителят е контактувал с борсовия посредник [фирма], чрез който са намирани клиенти в изпълнение на договора за борсово представителство. Твърди също, че в случаите, в които управителят С. е отсъствал, тя в качеството си на негов пълномощник е подписвала от името на [фирма] приемо-предавателните протоколи към съответните фактури за потвърждаване на сключени сделки на [фирма] и определен процент комисионно възнаграждение с [фирма]. Тези показания са в ротиворечие с приетия към всяка от спорните фактури приемо-предавателен протокол, подписан между Т. и [фирма] за приемане на резултат-извършена работа по сключени сделки на [фирма] и съгласно договорен процент за определяне на възнаграждение по чл. 2 от сключен но 30. 05. 2008 г. граждански договор, в който е посочен клиент, размер на получена комисионна и размер на дължимо възнаграждение. Протоколите съдържат подписите на Т. и на М. С. и са представени от Т., при извършената й насрещна проверка, поради което показанията й пред съда, че не е участвала лично в преговорите с потенциалните клиенти не следва да бъдат кредитирани.
Не следва да бъдат кредитирани и показанията й, че приемо-предавателните протоколи с възложителя [фирма] към съответните фактури се подписват по принцип от управителя на [фирма] и по изключение от нея, тъй като всички приложени към преписката протоколи са подписани от Т. и показанията й, че фактурираните услуги са извършени лично от управителя М. С., тъй като не се подкрепят от събраните доказателства.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че поради липса на доказателства не се установява факта, че М. С. е контактувал не пряко с потенциалните клиенти на [фирма], а чрез друг борсов посредник [фирма].
Не на последно място правилно е прието от съда, че липсват доказателства относно начина на установяване на контакти и размяна на информация от доставчика с потенциалните борсови търговци. Уговарянето на условията по сделки с посочените в приемо-предавателните протоколи цени изисква освен необходимите квалификация и специфични познания в областта на борсовата търговия, и обмен на значителна по обем търговска кореспонденция с потенциалните клиенти на ревизираното дружество относно вида и цените на търгуваните стоки, изготвяне и предоставяне на оферти и на спецификациите, изготвени от [фирма], както и потвърждения на договорените условия по отношение на всяка конкретна сделка. Такива доказателства не са предоставени както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното обжалване, т. е. липсват доказателства в какви действия са се изразили фактурираните от [фирма] услуги и кой е фактическият им извършител.
Относно отказаното признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от [фирма], първоинстанционият съд е извършил подробен анализ на събраните доказателства и е прибожил правилно относимите материално правин норми.
Предмет на фактурите са услуги по договор за борсово посредничество от 02. 10. 2007г., съгласно който [фирма] и [фирма] са се споразумели взаимно да си съдействат при осъществяването на борсови сделки, като жалбоподателят се е съгласил да сключва сделки за покупко-продажба на [фирма] /[фирма]/ в качеството си на неин лицензиран член, приет с решение на Съвета на директорите на [фирма], от името и за сметка на клиенти, осигурени от [фирма], за което последният ще получава възнаграждение, съгласно протоколи за реализираните сделки на [фирма].
За удостоверяване реалността на фактурираните услуги са представени и приети по делото приемо-предавателни протоколи за приети проценти за възнаграждение по извършените съвместни сделки на [фирма] както и доказателства за извършени разплащанията между по касов и банков път. Не са приложени приемо-предавателни протоколи към фактури №№ 152/ 10. 05. 2008 г., 157/ 15. 05. 2008 г. и 158/ 16. 05. 2008 г.
Представените приемо-предавателни протоколи съдържат суми, които според описанието представляват стойности на съвместно сключени сделки и не дават информация кои са осигурените клиенти от [фирма] и какво представляват съвместните сделки.Липсват други доказателства, установяващи заявените за извършени сделки на [фирма].
В изпълнение на договор за поръчка от 26. 05. 2008 г., [фирма] е издало на жалбоподателя още 12 фактури, в периода от 27. 05. 2008 г. до 01. 04. 2009 г. Предмет на договора е търсене на клиенти с обект на търговия по приложена спецификация, съдържаща данни относно наименование на стоките, които следва бъдат предмет на договаряне и техни основни характеристики. Със споразумение от 03. 06. 2008 г. между страните е договорено, че при предаване на списък с осигурени клиенти и/ или при подписване на борсов договор на [фирма], [фирма] ще предоставя на [фирма] писмо за намерения, справка за кадрова обезпеченост, спецификация, фактура. Досежно изпълнение на договореното са приложени единствено приемо-предавателни протоколи за процента на комисионната и доказателства за извършени плащания по касов и банков път. Протоколите не се съдържат данни за конкретни сключени договори в резултат от осъщественото посредничество и осигурените клиенти от [фирма]. Не са представени и уговорените допълнително писмо за намерения, справка за кадрова обезпеченост и спесификация.
Като косвено доказателство за липса на реална доставка на услуга правилно съдът е обсъдил събраните документи във връзка с образуваното арбитражно дело при Борсовия арбитраж при [фирма] по исковата молба на [фирма] срещу [фирма] във връзка с неизпълнение по сключения договор от 26. 05. 2008ги споразумението към него от 03. 06. 2008 г.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че липсата на реална доставка на услуги, не се опровергава и от приетото по делото заключение на ССЕ, тъй като при разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че същото е формирало своите изводи въз основа на отделни извлечения от счетоводната документация на доставчиците, при това предоставени от счетоводителя на жалбоподателя и без да извърши проверка дали воденото от същите счетоводство е редовно според изискванията на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО). В съдебното заседание вещото лице посочва, че извода си, че параметрите по сключените от [фирма] с клиенти борсови сделки и отчетените от същия приходи от извършени борсови сделки съответстват по договор за поръчка и спецификация към поръчката и като уговорен процент на комисионната на издадените от [фирма] и [фирма] фактури и приемо-предавателни протоколи, е изградила въз основа на предоставената й от [фирма] справка, където е посочено кой е осъществил преговарянето със съответния клиент, всяка фактура е обвързана с услугата, която е извършена и сумите съвпадат с фактурираните аванси.
Предоставените справки за договорено комисионно възнаграждение в полза на [фирма] и в полза на [фирма] не носят означение за техния автор и не съдържат подпис, поради което не следва да бъдат кредитирани и са в противоречие с писмените обяснения дадени в хода на ревизията от управителя на ревизираното лице.
От извършената съпоставка с данните за осигурените от [фирма] клиенти на жалбоподателя, правилно е установено, че по едно и също време [фирма] е сключвал сделки като борсов представител на [фирма], който му е бил ангажиран като клиент едновременно от [фирма] и от [фирма], което противоречи на обичайната търговска практика и търговска етика. При така установеното правилно е прието, че констатациите на вещото лице, са основани единствено на механичното съответствие между изнесените в неподписаните справки данни, кореспондиращи само с представените отделни извлечения от счетоводствата на доставчиците и фактурираните от жалбоподателя борсови услуги на негови клиенти, без да е извършена проверка на посочените поръчки-спецификации.
При така установеното правилно е прието, че не са представени доказателства относно процеса на проучване, преговаряне и кореспонденция с потенциални клиенти от [фирма] и [фирма], не е доказана обективната връзка между посредническите действия на съответните доставчици и реализираните конкретни борсови сделки от страна на [фирма] и не на последно място не са установили кое физическо лице е фактическият извършител на фактурираните доставки, порасди окето са неоснователни доводите в тази насока в жалбите, чебезспорно се установява, че борсови сделки на [фирма] са сключени с посредничеството на двамата доставчици.
Фактът, че ревизираното лице през процесния период действително е извършвало борсови сделки, за изпълнението на които е възможно да са му били необходими посреднически услуги от вида на фактурираните не е достатъчен, за да обоснове наличието на релевантния фактически състав за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по конкретните фактури.
За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит, доставката следва да бъде завършена по смисъла на член 63 от Директивата за ДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка зависят от момента на доставянето на услугите. Идентично е изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Както е отбелязано в т. 25 от решение на СЕС по дело С-18/13 /М. П/, материалноправните предпоставки, за да се ползва правото на приспадане на ДДС, са от член 168, буква а) от Директива 2006/112, а именно необходимо е, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки и следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, следва да бъде доказано „получаването” на съответната доставка. За да възникне данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата да е извършена. Член 69, ал. 1 ЗДДС изисква доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. В решение по дело С-463/14 „А. Л. И Къмпани” ООД, т. 39 СЕС потвърди досегашната си практика, според която: „Обстоятелството, че услугите не са нито предварително определени, нито индивидуализирани, и че възнаграждението се плаща под формата на обща сума, не може да засегне пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, чийто размер е определен предварително и според добре установени критерии." Посоченото правно положение е изведено в контекста на доставка на облагаеми услуги, за която доставка се плаща обща сума независимо от броя на извършените услуги.
Касационната инстанция намира, че посочените материалноправни и формални изисквания за възникване и упражняване на правото на приспадане следва да бъдат доказани от лицето, което иска приспадането на данъка, т. е от ревизираното дружество, Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки и следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, следва да бъде доказано „получаването” на съответната доставка, тъй като за да възникне изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата е завършена. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". В този смисъл е и т. 53 от решение с дата 19. 09. 2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98 г., както и решението по дело С-152/02 г., че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура.
С Решение на СЕС от 13 февруари 2004 г. по дело С-18/2013, което се явява приложимо в случая и в което е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, е прието, че не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай е прието от Директора на Дирекция "ОДОП", че доколкото ревизираното лице е страна по доставките, пряко е договаряло с доставчика и е следвало да получи резултата от договорените услуги, то безспорно следва да се приеме, че същото е знаело, че участва в привидни сделки
В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. В случая въпреки представените приемо - предавателни протоколи и договори не се установява, естеството и стойността на услугите, тъй като са описани по идентичен начин както във фактурите, така и в останалите доказателства. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0).
Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в процесния случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено във фактурите и съпътстващите ги документи. Протоколите не съдържат данни за конкретни сключени договори в резултат от осъщественото посредничество и осигурените клиенти от [фирма]. Не са представени и уговорените допълнително писмо за намерения, справка за кадрова обезпеченост и спесификация. Липсват доказателства относно начина на установяване на контакти и размяна на информация от доставчика с потенциалните борсови търговци, а относно [фирма] не е установено начина на договаряне на условията по сделки с посочените в приемо-предавателните протоколи цени, не са представени оферти и спецификациите, както и потвърждения на договорените условия по отношение на всяка конкретна сделка, т. е. липсват доказателства в какви действия са се изразили фактурираните услуги и кой е фактическият им извършител.
Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура.
В частта по ЗКПО, относно установените задължения за корпоративен данък за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., от касаторите не са изложени конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.
По смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са осъществени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но без да води до отклонение от данъчно облагане. С разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО като отклонение от данъчно облагане се определя и заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално извършени.
В конкретния случай приложимостта на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО досежно разходите по фактурите, издадени от описаните в акта доставчици се обосновава от факта, че в хода на ревизията органите по приходите са констатирали редица обстоятелства /изброени подробно по-горе в решението/, позволяващи да се приеме, че се касае за изплатени възнаграждения за услуги, за които липсват данни да са реално осъществени в полза на ревизираното лице именно от посочените доставчици. В този случай, посредством отчитането на разходи за услуги, които не е получило, ревизираното лице е намалило размера на счетоводния си финансов резултат за съответните години, което от своя страна е оказало влияние и върху размера на следващия се данък, т. е. в случая е налице заобикаляне на данъчния закон и избягване от данъчно облагане.
С оглед горното, органите по приходите правилно са приложили разпоредбите на материалния закон като са отказали да признаят за целите на данъчното облагане отчетените от жалбоподателя разходи по фактури, издадени от „[фирма] и [фирма], за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., за които не е доказано, че са свързани с реално извършени доставки.
Предвид факта, че жалбоподателите не са посочили конкретни възражения и не са ангажирали в съдебното производство нови доказателства относно извършените преобразувания на счетоводния финансов резултат на [фирма] с останалите приходи, които е следвало да бъдат текущо отчетени през съответните години, както и определения данък по чл. 195 от ЗКПО за 2009 г. и 2010 т., както и относно определения данък по чл. 204, т. 1 и т. 2 от ЗКПО за 2007 г. и определения данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО за 2008 г., то обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в тази си част.
Претенцията на ответника по касационната жалба, с основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважена, до претендирания размер от 34 900, 74 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част Решение № 2944 от 28. 04. 2016 г. по адм. дело № 2850/2014 г. по описа на Административен съд – гр. С..
ОСЪЖДА [фирма] (в несъстоятелност) и [фирма] да заплатят на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП, сумата от 34 900, 74 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не може да се обжалва.