Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Р., срещу решение № 35 от 18. 05. 2017 г., постановено по адм. дело № 63 по описа за 2017 г. на Административен съд - Разград, с което е отменено решение № 1012-16-12/2 от 24. 03. 2017г. на директора на Териториалното поделение на НОИ в град Разград и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по прилагане на закона.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 294, ал. 1 от ЗСВ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Х. Ц. П. от гр. Р. е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Разград е решение № 1012-16-12/2 от 24. 03. 2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Разград и потвърденото разпореждане № 2146-16-22 от 21. 02. 2017 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване, с което е прекратена отпуснатата на Х. Ц. П. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 121. 04 лв., считано от 30. 11. 2016 г. и е определено недобросъвестно получената сума за наследствена пенсия да бъде възстановена заедно с лихвата.

От фактическа страна е установено, че на Х. Ц. П., род. на 27. 02. 1992...