Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Министерство на здравеопазването срещу решение № 1306 от 23. 06. 2016г. по адм. д. № 804по описа за 2015г. на Административен съд Пловдив. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Подадена е и касационна жалба от К. А. Ч. от [населено място] против същото решение в частта, с която искът й против Министерство на здравеопазването над уважената част от 4000лв. до предявения размр за претендираните имуществени и неимуществени вреди е отхвърлен. Решението в тази част се обжалва на същите касационни основания.
В качество на касационни жалбоподатели страните поддържат касационните си жалби и като ответници - оспорват касационната жалба на насрещната страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби на двете страни.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество.
С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е разгледал по същество иска на К. А. Ч. от [населено място] против Министерство на здравеопазването, с правно основание чл. 74 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) и чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумите : 23 944 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и 35 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Исковата претенция се основава на обстоятелството, още от ранна детска възраст е диагностицирана със заболяването „Кистозна фиброза (Муковисцидоза)“, чието лечение изисква комплексно наблюдение и действия от екип лекари специалисти. Твърди се, че болните от Муковисцидоза се лекуват по различни клинични пътеки в зависимост от клиничните прояви и евентуалните усложнения на заболяването към конкретния момент. Сочи, се че съществуващите към януари 2015 г. клинични пътеки не отчитат спецификите на заболяването и при необходимост от по-продължително болнично лечение, пациентите доплащат лечението си. Посочено е, че по инициатива на родители на деца болни от Муковисцидоза е сезирана Комисия за защита от дискриминация и след отхвърляне на жалбата им от КЗД, тричленен състав на ВАС отменя решението на КЗД и връща преписката на Комисията, потвърдено от петчленен състав на ВАС. След връщане на преписката КЗД с решение установява, че по отношение на жалбоподателите от страна на Министерство на здравеопазването е допусната пряка дискриминация по признак „увреждане“, произтичаща от липсата на самостоятелна клинична пътека за заболяването Муковисцидоза. С решение АССГ оставя в сила решението на КЗД, което е потвърдено и от ВАС. С изменение на Наредба № 38/16. 11. 2004г. за определяне списъка на заболяванията, за чието лечение НЗОК заплаща лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели в сила от 01. 03. 2011г. е допълнено, че НЗОК заплаща лекарствата за домашно лечение на заболяването „кистозна фиброза (муковисцидоза)“. В искът е посочено, че в следствие на установеното от КЗД незаконосъобразно (дискриминационно) бездействие на Министерство на здравеопазването, Ч. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Сочи се, че е налице хипотезата на чл. 74 от ЗЗДискр. Посочено е, че общия размер на имуществените вреди претърпени от ищцата е 23944 лева, представляващи медикаменти и консумативи за лечението й. Ищцата иска ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ч. в размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на присъдените суми.
Съдът е уважил частично исковата претенция като е присъдил на ищцата обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 4000 лв., като е отхвърлил исковата претенция за присъждане на имуществени вреди изцяло и неимуществени вреди над уважения до предявения размер. Съдът е установил, че ищцата страда от заболяването „Кистозна фиброза (Муковисцидоза), както и че нарушението на ЗЗД под форматана пряка дискриминация е извършено и същото е надлежно установено с Решение на КЗД № 195 от 09. 11. 2011г. В диспозитива на последното е посочено че, от страна на Министерство на здравеопазването спрямо С. Х. А. – председател на [ЮЛ] от [населено място] и [ЮЛ] от [населено място], представлявано от председателя К. Ч. е допусната пряка дискриминация по признак „увреждане“, произтичаща от липсата на самостоятелна клинична пътека за заболяването Муковисцидоза. В мотивната част на цитираното решение КЗД е изрично посочено, че същото е насочено спрямо лицата страдащи от муковисцидоза, по отношение на които е налице пряка дискриминация по признак увреждане. е закупувала лекарствата и консумативи необходими за лечението й, за което по делото са представени фактури и касови бележки.
По отношение на претендираните неимуществени вреди административният съд обосновано, правилно и в съответствие с юриспруденцията по прилагане на ЗЗД и чл. 14 ЕКПЧОСе приел, установяването на неимуществените вреди не предполага по необходимост експертно медицинско изследване, понеже самият акт на дискриминация обосновава като последица настъпване на неимуществени вреди. Що се отнася до определения от съда размер, настоящата инстанция намира решението за правилно и обосновано. Размерът от 4000 лв. отговаря на обстоятелствата, установени по делото и следва да се определи като обоснован и справедлив. Решението в тази част следва да се остави в сила.
По отношение на имуществените вреди - средствата за закупуване на лекарства съдът е приел, че не са пряка и непосредствена последица от липсата на клинична пътека за заболяването муковисцидоза. Посочил е, че лекарствените продукти посочени в рецептите и фактурите, представени от ищцата са включени в Позитивния лекарствен списък и се прилагат при болнично лечение на здравноосигурени лица, като са включени в цената на клиничната пътека, която заплаща НЗОК. Според съда. в случая е налице специален ред за заплащане, а съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, редът по ЗОДОВ не се прилага когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Според съда по отношение на претенцията за имуществени вреди, не е налице третия елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността, т. е. не е установено в случая вредата да е пряка и непосредствена последица от нарушените права.
Решението в тази част е необосновано и неправилно. Съдът е изследвал нормативния ред за заплащане на лекарствата, платени от ищцата във връзка със заболяването й, но не е дал отгововор на въпроса каква е връзката между липсата на клинична пътека за лечение на заболяването „Кистозна фиброза (Муковисцидоза) - обстоятелството, на което се основава исковата претенция, признато за пряка дискриминация, и заплатените от ищцата средства за лечението му. Дължи се отговор на въпроса какви биха били за ищцата финансовите последици в случай на на недопускане на дискриминационното отношение, т. е. при наличие на клинична пътека за лечение на заболяването, биха ли били поети от ответника средствата за лечение на заболяването за тези именно лекарствени продукти, които ищцатна е заплатила сама. Съдът не е обосновал извода си с обстоятелството дали ищцата се е възползвала от твърдяната нормативна възможност да възстанови по посочения от съда ред дадените финансови средства за лечение. С оглед на изложеното решението в частта в която искът за присъждане на имуществени вреди в размер на 23944 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, се отхвърля, следва да се отмени, кат оделото се върне на същия съд за нво разглеждане от друг състав.
Водим от горното, на осн. чл. 222, ал. 2 т. 2, вр. чл. 221 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1306 от 23. 06. 2016г. по адм. д. № 804 по описа за 2015г. на Административен съд - Пловдив В ЧАСТТА с която се отхвърля искът по чл. 74, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на К. А. Ч. против Министерство на здравеопазването - София за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 23944 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата.
Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1306 от 23. 06. 2016г. по адм. д. № 804 по описа за 2015г. на Административен съд - Пловдив в останалата част Решението не подлежи на обжалване.