Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от президента на [ЮЛ] ([ЮЛ]), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1442 от 28. 07. 2016 г. постановено по адм. дело № 2075 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Бургас.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в решението е налице противоречие по отношение на липсата на правни основания за издаването на процесния индивидуален административен акт. В резолюцията с рег. индекс № 92-00-204 от 23. 09. 2015 г. по описа на университета изрично е посочено, че е издадена „съобразно вътрешните правила“. Вътрешните правила на висшето училище са определени в правилниците и заповедите приемани и издавани от съответните органи. Правилникът за дейността на [ЮЛ] в т. 12 определя компетентността на президента относно таксите за обучение в [ЮЛ]. В самото обжалвано решение съдът е посочил и приел, че резолюцията е издадена по правилата на т. 12 от Правилник за дейността на [ЮЛ]. Анализирайки разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО), съдът е стигнал до извода, че висшето училище не следва да прави разлика за облекчения на студенти с трайни увреждания и намалена работоспособност от 70 и над 70 на сто с тези над 90 %. Никъде в ЗВО не е посочено, че облекченията следва да са еднакви за всички независимо от процента намалена работоспособност. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗВО предоставя право на висшето училише само да уреди специалните облекчения. В заповед № ФСО114 от 14. 12. 2015 г. и последваща заповед № ФСО56 от 31. 03. 2016 г. на президента на [ЮЛ] е уредено, че студенти с трайни увреждания и намалена работоспособност от 70 до...