Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадена касационна жалба от О. П, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Е. К., срещу решение № 1402/11. 07. 2016 г. по адм. дело № 1595/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Ж. К. К. от гр. [населено място] в представен по делото отговор на касационната жалба и писмени бележки, чрез процесуалния си представител, адв. З. З. оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба, като счита, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Административен съд - Пловдив е уважил исковата молба на Ж. К. К. против О. П, в която е предявена претенция за сумата 300 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено с решение №...