Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – гр.[населено място] чрез пълномощника си адв. М. Е. срещу решение № 3202/09. 05. 2017 г., постановено по адм. дело № 5922/2015 г. по описа на Административен съд, София –град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-2210-1403622-091-01/02. 02. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 698/14. 05. 2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установени задължения на дружеството за ДДС в размер на 74 289, 17 лв. и лихви – 54 047, 86 лв. поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) за Румъния на дружествата [фирма], [фирма] и [фирма]. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е постановил противоречиви и неправилни мотиви и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и е възприел безкритично твърденията на ответните в първоинстанционното производство, а те не съответстват на установената фактическа обстановка. Твърди се също в касационната жалба, че съдът не е преценил, че за един от ревизираните периоди е настъпила погасителна давност за извършване на ревизията – за месец декември 2007 г. и според него е следвало този период да не се ревизира, но съдът не се е произнесъл по това възражение. Съдът не е взел предвид също така, че са налице доказателства за доставка на конкретни артикули, посочени в процесните фактури и неправилно било отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Касационният жалбоподател твърди, че не била спазена процедурата по чл. 27...