Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 230 от 04. 07. 2016 г., постановено по административно дело № 308/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т, е отменено по жалба на Ю. Й. А. от [населено място], [улица], решение № 1012-04-22#01/20. 04. 2016 г. на и. д. директор на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – В. Т, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-04-22/23. 03. 2016 г. срещу разпореждане № РПС-042-02-74-9/14. 03. 2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) при ТП на НОИ – В. Т.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – В. Т, действащ чрез пълномощника юрисконсулт М.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира теза, че задължението на Ю. Й. А. не е погасено по давност, както е приел съдът. Искането е за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на уважената с него жалба на А..

Ответницата по касация – Ю. Й. А. от [населено място], [област], не изразява становище.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу...